…непрестанно пътуване

Куфарът отново е стегнат, батерията на фотоапарата заредена, книгата избрана.

За първи път от година и нещо си смених и песничките в плейъра. Въпреки, че е хубаво да вървиш по непознати улици и да слушаш познати песни. Да правиш сравнения между „тук и сега“ и „там и преди“. Но и новото, непознатото, си има своя чар.

„[...] Нашият живот е непрестанно пътуване и ние трябва да се учим и да растем духовно на всеки завой, докато си проправяме път. Понякога се препъваме, но не преставаме да вървим и да се стремим към най-хубавото у нас самите [...]“ Дейвид МакНали ( от „Пилешка супа за душата“, която препоръчвам с две ръце, винаги и навсякъде.)

…that naive!

На рождения ми ден, пътувайки по познатия, но забравен за цяло едно лято маршрут Бс-Вн, човекът, на когото дължа любовта си към Алексис Зорбас, ме приземи така, както нито една от най-добрите ми приятелки не успя. Приятелите са, за да са до теб. Да споделят радоста ти, да подхранват надеждата.

Пост празнично

Магия

Всяка неделя, от май до септември, в 4 следобед, в Лаженки…

С пожелания за слънчева и усмихната неделя!

*Извинявам се за качеството, но се надявам все пак да дава бегла идея колко прекрасни могат да бъдат 30 минути на тревата, под слънцето, на фона на Шопен…:) *

NYC love

Снимка от Vicefire

Когато във вторник вечер, на тръгване от къщата на мечтите ми, в посока Куба Либре, и после обратно, слушахме и пяхме тази песен най-малко три пъти в едната и още толкова в другата посока, изведнъж си спомних за онази мечта, която си отива… И си помечтах за нова.

…to get to love the sunset

Музика тук.

Стоеше на брега, почти неподвижно, с поглед към залеза, който винаги и напомняше за летата на село, когато беше малка и по цял ден скачаха на въже, но винаги станеше ли време за слънцето да си ходи, спираха и гледаха. Красотата на залеза е твърде голямо чудо за едно дете. Веднъж дори се опита да го нарисува, съвсем по детски и без много прилика, разбира се, но искаше да съхрани тази красота… Да я побере на лист хартия. Колко наивно, нали?

Стоеше на брега, почти неподвижно, с поглед към залеза и си спомняше как седмица по-рано също бе тук, на същото място, по същото време. Но тогава залеза не я вълнуваше. Защото имаше него- красотата на мига, в който две души разбират, че са повече от просто двама непознати…

В търсене на зелена светлина

Kenny G – Silhouette

„But how will I know who my Soulmate is?“
„By taking risks. By risking failure, disappointment, disillusion, but never ceasing in your search for Love. As long as you keep looking, you will triumph in the end.“ (Brida, Paulo Coelho)

Колкото и хубаво да звучи концепцията с рискуването, не мога да я приема за лайфстайл.
Изглежда твърде изморително. От където и да го погледнеш.

***

Вярвам, че връзка се започва тогава, когато виждаш път заедно напред. Така е.
Но винаги ли можеш да видиш пътя от самото начало? Какво ако има мъгла…?