Този уикенд…

… прекарах на правилното място и сред правилните хора. Страхотни! Млади, умни, успели. Знаещи и можещи.

… бях част от прекрасен отбор, с който си разделихме прекрасно шампанско и си тръгнахме с по една книжка за Lehman Brothers… (И какво, как и защо се случи миналата година.)

… за пореден път разбрах колко прекрасно е да имаш невероятни приятели. На които можеш да разчиташ за толкова много, колкото и не си си помислял. Благодаря

… се сбъдна желание на цели три месеца, искрено и пожелано с цялото си сърце, независимо колко невъзможно изглеждаше в началото…. Така другата седмица по това време, живот и здраве, ще съм в един град, далече, далече, с коледна украса и много усмивки… Заедност. Макар наужким. Израз на носталгия… По Щастието. И лятото.

С този уикенд дойде времето и на Коледа и многото малки и големи чудеса.

Харизма

Това е, което отличава едни хора от други.

И докато съм убедена, че leaders are made not born, то харизмата или я имаш, или я нямаш.

Не е само до усмивката, до начина на говорене, до това как човек изглежда или колко и какво е постигнал и пр. Става въпрос за енергия, за излъчване, което дори не може да бъде обяснено с думи.

Щастлива съм, когато случайността ме среща с такива хора.

Сега е…друго.

Веднъж, докато си вървях под дъжда в студена декемврийска петък сутрин, един познат ме спря с думите „Вървиш така, все едно имаш цялото време на света.“.

Сега си спомням този ден с мъничко носталгия…

Не искам да кажа, че нямам време. Всеки има. Въпрос на организация. Но тази организация те ограбва именно от това усещане…

покана

…протегната ръка, а в разстояние толкова малко, колкото да събере една усмивка и едно благодаря, плюс, разбира се, „да, ще бъда там”, пред очите ти се нижат детски мечти, като летни спомени, но в друга гама, на които вече им отива само минало време, илюзии, в които някога някой е вярвал, и се питаш колко още пъти ще ти се наложи да протягаш ръка, да се усмихваш, да казваш благодаря и да потвърждаваш „да, ще бъда там”, докато наум се сбогуваш с неназоваеми желания,

…that naive!

На рождения ми ден, пътувайки по познатия, но забравен за цяло едно лято маршрут Бс-Вн, човекът, на когото дължа любовта си към Алексис Зорбас, ме приземи така, както нито една от най-добрите ми приятелки не успя. Приятелите са, за да са до теб. Да споделят радоста ти, да подхранват надеждата.

23

Тази година почти не го усетих, септември. Обратното броене. Ентусиазмът. Всичко. Нищо.

Изплъзна се така бързо и бе толкова пълен, че сякаш не ми остави време да броя дните до…до днес.

Майка казва, че всъщност е от възрастта… Отказвам да повярвам.

(Но вярвам в друго- че като дойде време да празнувам 32, живот и здраве, годините от днес до там ще ми се струват само миг.)

***
Беше хубава година.

Do you know how it feels to love you?

Пиша смс-и без да ги изпращам.
Измислям си подаръци без да ги подарявам.

Вместо това пълня папка „чернова“
и инвестирам в „банката на любовта“.