Познан

Днес става месец, откакто съм в Познан.

Време и малко, и много, за да опознаеш един град. Много от туристическа гледна точка- за да разгледате най-важното в Познан ви трябва не повече от ден. Затова и обикновено стои на опашката сред дестинациите в Полша, след Варшава, Краков, Гданск, Вроцлав.

Малко, защото все още не мога да кажа, че го познавам като пръстите на едната си ръка, така както Варшава. Града се асоциира главно с ежегодните панаири. И топлите хора. Не знам защо, но с който и поляк да разговарях преди идването си в Познан, всеки ми казваше, че ще ми хареса, защото „хората са много готини, нищо общо с Варшава”. Аз лошо от столицата не съм видяла, но… те си знаят най-добре.

Първи урок по китайски :)

Днес един супер срамежлив, но много добричък поляк (100% IT), ни даде устройството си за мобилен интернет и сме много много хепи Някъде между проверяването на пощите и обмяната на общи снимки, тъй като утре си отиваме по градовете, имахме и първия си урок по китайски

Официално съм влюбена в този език, въпреки, че мисълта за 40 хиляди йероглифа е леееко плашеща

От днес наученото най-много ми харесва как се чете „любов„- като две части: приятел + сърце.

*Btw, в момента сме 2 момичета от България, едно от Русия, едно от Зимбабве, което учи в Холандия, и момче от Китай. Супер забавно е! *

Вълшебство

Лукса да разполагаш с време. Да се събудиш без аларма, да вземеш душ, да се приготвиш, без да бързаш за където и да е. Когато, тогава. И някак случайно, или не толкова, да се озовеш на едно прекрасно местенце в самия център на Варшава.

С интериор в стил 60-те. С класическа музика.
С най-прекрасната и дълга закуска…

Като по филмите.

Speechless

Не знам дали защото е лято или защото каквото искаш да видиш, това виждаш, но тук улиците и парковете и навсякъде, наистина навсякъде, е пълно с хванати за ръка момичета и момчета, прегръдки, целувки, импровизирани питници в тревата и пр., и пр., и сякаш имаш чувството, че любовта е навсякъде…

И се усмихваш. На лятото, и на нея, любовта.

EVS от първа ръка

За тези, които смятат някога някъде да ходят на подобна програма

Обяснявам как всичко е супер, като ме питат как си изкарваме, но истината е маааалко по-различна…

Хубавото е, че ние бяхме подготвени за нея. Още на pre-departure обучението ни бяха казали, че един милион неща могат да се объркат и просто трябва да си преценим кое ни е по-важно: проекта или комфорта.

Сещате се за кое сме ние, нали?

С посрещането всичко бе ок, настаниха ни в апартамент в самия център на града, който ако се поддържа щеше да ни се види като 5 звезди, защото е супер, ама преди нас са живели… разни хора…след които никой не се беше сетил да провери как е апартамента и така в 12 30 вечерта се търсиха спални комплекти, а 2 дена се къпахме на ръчна система )), с тенджери, защото душа беше счупен Тук летата от преди 10 години на село, ми помогнаха

Wa-Wa 2.0

Градът-столица, който прилича на много други градове из страни в чиято история се съдържа онзи строй, който аз, като представител на поколение, родено само 3 години преди 89-та, не помня.

Варшава не е красив град. Далеч от Париж, още по-далеч от Стокхолм, твърде далеч от Виена. Далеч дори от Прага и Будапеща. Да, знам, че може да се сравнява само с тези последните, но е важно да го знаете. Варшава няма да ви грабне.

Ще ви грабнат парченца от Варшава. Защото Варшава е град, който не е красив, да, но затова пък има няколко местенца, в които се чувстваш като в рая… Прекрасни!!!

Като гледката от двореца на културата, градината над университетската библиотека, Виланов сутрин и Лаженки следобед, Стария град от есента до пролетта, когато разходката по павираните улици не е като ходене с препятствия, като разходка по Нови свят рано сутрин или късно вечер, може и по обед, да, като Злоте тераси отвън и отвътре, като бара на Мариот, като парковете- до Поле Мокотовски, зад Теско, и другите, които не знам.

За тези и за много други места, ще ви разкажа кога с повече, кога с по-малко подробности, скоро.

А сега отивам да изпия чаша бяло вино в същия този бар, с гледка към цяла нощна Варшава.

Светлинки, светлинки.

С истории, които остават скрити, но пък е така интересно сам да си измисляш

Първи покупки

Дневник. Книга. Картички.

От любимата книжарница. В която мога да стоя с часове, да слушам музика, да чета книги по пода, да си избирам картички, хартия за писма и празни кутии за подаръци.

В известен смисъл се радвам, че в България няма книжарница като Empic.
Ако имаше, всеки месец щях да съм разорена. По-силно е от мен.

А в друг смисъл…щеше да е толкова хубаво…