Защо съм студентка?

*Есе, което написах лятото на първи срещу втори курс (2006г.), за да участвам в конкурса за стипендия на JobTiger. За съжаление вече и този отговор на въпроса, макар далеч от „искам да стана професионалист в дадена област“, ми се струва твърде оптимистичен видян от днешна дата.*

Казват, че в природата не оцеляват най-силните, а най-бързите. Е, тогава, на пазара на труда не оцеляват най-високообразованите, а най-конкурентноспособните, защото да си професионалист е комплексно понятие. За да си професионалист са нужни знания, умения, лични характеристики…т.е. дипломата не е достатъчна, не е гаранция за успех. Истинската ефективност изисква равновесие. Съгласна съм. Въпреки това за голяма част от работните позиции дипломата си остава задължителна. Всички сме виждали обяви за работа – съдържат две секции: в едната са задължителните изисквания за съответната работна позиция, а в другата са изискванията, които са препоръчителни и при равни други условия биха осигурили предимство на кандидата. Излишно е да споменавам в коя графа се намира висшето образование. Може да не е упоменато какво точно, може и да има избор между няколко специалности, но трябва да го има. Не е достъчно, но е задължително.

Това е и един от отговорите ми на въпроса “Защо съм студентка?”: защото искам да имам шанс да отида на интервю, да защитя знанията си, да се изявя като професионалист. Голяма част от тези знания може да съм получила извън университета, от странична литература, от семинари, конференции, обучения, стажове, но това всъщност няма значение. За добро или лошо висшето образование има по-голяма стойност и тежест от тях; дипломата е като застраховка за работодателя, че няма да сгреши с избора си. А може би когато нещо съществува и е написано “черно на бяло”, сякаш вдъхва повече доверие, нали? Нека добавя, че коефициентът на безработица се увеличава с намаляване степента на образование. Факт.

Вероятно първият ми отговор на въпроса “Защо съм студентка?” звучи много практически ориентиран и далеч от “следвам, защото искам да натрупам знания”.

Коледа- обратно броене

Добро утро

Официално сме в месецът на Чудесата и на добрите дела и не вярвам днес да не сте се събудили с ей такава голяма усмивка ))

Обратното броене до Коледа и Нова година също започна, затова ви предлагам да залепите по един празен лист хартия на място, което вие си прецените , и да запишете на единия:

„Ето как изглежда един успял човек“

Днес беше откриването на Майсторския Бизнес Клас по Мениджмънт във Варна.

Имах идея да си записвам по ред-два за всяка от лекциите и накрая да ви разкажа за всички наведнъж, но тази, първата, бе толкова заразяваща и вдъхновяваща и „искам-още-още-още“, затова избрах да не чакам петък

Ще започна отзад напред.

Минути след като излязох от лекцията, грабнах телефона и звъннах на една сладурана, която беше участвала миналата година. Изслуша ме, усети ентусиазма в гласа ми и отговори:

„Разбирам те, защото и аз се почувствах така след неговата лекция предния път. И въпреки, че не бях супер очарована от останалите лектори, след неговата си казах, че си е струвало. Заради него и заради Стамен Тасев.“ ( Цитирам в оригинал, аз все още нямам достатъчно впечатления, за да направя обобщение )

Сега навярно се питате кой е този човек, нали?

Отговорът е Красимир Ганчев. ( За повече информация погледнете тук и тук. )

Не знаех точно кой отдел оглавява, но и не се изненадах, когато прочетох „Дистрибуция, продажби и маркетинг“

Има хора, които са създадени да продават.
Било то продукти, било то идеи.

Има една игра, която ни прави по-щастливи

Има една игра, към която прибягвам когато искам да опозная някого по-добре.
По-скоро отношението на този някого към света и да разбера как вижда онази чаша, за която толкова се говори- наполовина пълна или наполовина празна.

Правилата са прости- изброяваш 5 неща, за които си благодарен на днескашния ден; пет неща, които са те направили по-щастлив. Като пет тук е минимума, а максимум няма. Печели този, чийто списък е най-дълъг. (Давам пример и винаги гледам да съм последна.)

Какво се случва обикновено?

21 март 2010 или „ЗА“ сватбите :)

Преди време гледах Made of Honor, с и заради Патрик Д. И реших да ви споделя една своя мечта…

По пътя

Не е лесно винаги да се отнасяш с хората така, както искаш те да се отнасят към теб.
Но е правилно.

Не може да искаш без да си готов да дадеш.

Гаранция няма, вярно е, но се водя от онази стара мъдрост – „Избрал съм да вярвам в Бог и да живея праведно не защото съм сигурен, че го има, а защото ако го има печеля, ако не- нищо не губя.“

Опитвайки се да постъпва по правилния начин човек се презастрахова. Безплатно.
Кое е правилно ли? Това го определяш Ти.

Вярвам, че всеки човек, дълбоко в себе си, знае…

***

Понякога (не)виждаш целта, но знаеш посоката и това ти е достатъчно, за да тръгнеш.
Пътя може да е неясен, да не е най-прекия, нито най-лесния.
Но знаеш, че накрая ще стигнеш там, където искаш.
Това ти стига. Усещане за спокойствие и сигурност.

Здравей есен и Ч.Р.Д. блог(че) :)

Започнах деня си с пожелание за хубава хубава есен

Есен, която е моята пролет и води началото си още с първия ден на септември.
Месец, през който празнувам цели два рождени дни, при това на първото и последното число. Като (затворен) кръг. Празнувам днес- 2 години на това местенце тук и на 30-ти, живот и здраве, ще празнувам пак- Моят Много Любим Ден.

Есента винаги ме е карала да мечтая повече, отколкото пролетта.
Винаги е значела ново начало, нови планове, надежди, очаквания.
Любимият ми сезон. Вече мога да го твърдя със сигурност.

Искам един ден да пиша за есента от NYC. Да е следобед и да стъпвам по килим от листа.
Да пиша за есента и за мечтите, които се сбъдват.

***
Тук е мястото и да БЛАГОДАРЯ на всички редовни и не-толкова-редовни читатели. Без Вас това местенце отдавна щеше да е само бъгъл спомен…

Благодаря, благодаря, благодаря

Двете години на блога ще отбележа с моите любими постове. Тези, които рядко са с най-високата статистика и понякога без дори един-единствен коментар, но които най-често препрочитам. И тайно им се усмихвам, разбира се Дали заради мисъл, по детски наивна, дали заради спомен, дали заради щастието, чието плод са били. Ето ги- едни с любими изречения (малко, все пак искам да ви щадя ) , други целите целите, и всички не в хронологичен ред. Ще стане една д-ъ-л-г-а статия, но както една приятелка каза днес- всеки знае къде да натисне за „next blog“. На останалите приятно четене из моите любимости и литературни несъвършенства