Стоеше насред стаята безмълвна, с празен поглед, вцепенена.
Представяше си как вместо главен герой бе страничен наблюдател, загубен в непозната, чужда история и чакащ сигнала за „край”, а с него и връщането към реалността. Друга, по-добра.
Беше взел само дрехите си, една картина, купа, спомен от детските му години и някакво измислено състезание, дисковете си и … май това беше всичко. Поне на пръв поглед, разбира се.
7 години брак. Това за статистиката. А извън нея? (още…)
В последните дни ми разказват истории- забавни, скучни, поучителни, романтични… истински.
Едната може да носи заглавието „The Power of Love”. Почти като в онази песен на Селин Дион, но не съвсем. Защото със същия успех може да се казва и „Ирониите на съдбата”.
Когато обичаш безрезервно, но биваш отхвърлен. И решаваш, че ако успееш, че ако се докажеш, ще можеш да превърнеш „не”-то в „да”.
Мобилизираш всичките си сили, енергия, знания, откъсваш се от света, търсейки своята пътека. И я намираш.
Успяваш. Ставаш пример за околните. Будиш възхищение за постигнатото. (още…)
Бяха минали малко повече от пет години след последната им среща. Сега той бе достигнал онази възраст, която тогава и каза, а тя не му повярва. Същата, заради която нищо не се получи. А казват, любовта не боравила с числа…
Не я позна. Тя него- веднага.
Нали знаете, някои любови не умират. Дори да се се изразявали в една вечеря на свещи и бутилка червено вино, на фона на Франк Синатра и падащи снежинки. Има едно чувство, едно усещане за близост, което не се забравя. И ако го изпуснеш, примерно заради ненужни пресмятания- кой колко и какво ще кажат другите, цял живот остава една празнина. И един въпрос. Какво би било ако…
Реши да не му казва, че вече са се срещали. Среща, две, три. Ето, че сам си спомни. (още…)
