Реших да посетя Гент в самолета. След статия в списанието на Bulgaria Air- Манхатанът на Средновековието. Или нещо подобно.
За момент, пристигайки в Брюксел, се разколебах… От една страна се питах дали си струва да го посетя само за 2-3 часа и няма ли бързото обикаляне и невъзможността да се порадвам на спокойна разходка из улиците на града да ограбят от очарованието му.
Събуждане малко преди 7, кроасан по пътя и чаша капучино, минути след прекрачване прага на прес центъра.
8:00ч. Денят започва. С усмивка и желание за работа.
Има нещо в атмосферата на парламента… Нещо, което те предразполага именно към работа. И всеки изглежда сякаш наистина, наистина знае защо е тук.
Не е лесно. Полет в 6 сутринта и съответно събуждане не по-късно от 4. Два часа и половина във въздуха. Път до работното място и после задачи, срещи, дискусии, интервюта… Следва още един ден, пълен с ангажименти и …отново път. На другия ден нови задачи, нови срещи, само, че на родна земя.
И като се има впредвид, че това се повтаря във времето, (почти) всяка седмица, представете си за какво натоварване става въпрос.
Но въпреки всичко, тук умората сякаш няма място. За сметка на това хората са усмихнати, мили, готови да помогнат.
Както казах по-горе, има нещо в атмосферата на парламента. Нещо хубаво.
Магия, от която всеки иска да бъде част, след като я е почувствал веднъж. (още…)
Върнах се.
От може би най-спокойния град и най-зелената страна.
Времето също бе с нас, което допринесе за (още) по-топли спомени.
Все пак… на фона на Стокхолм и Осло, Копенхаген застава последен.
Не мога да обясня защо, но някак просто не е моят град…
Чувството да си сред 80+ момичета и момчета от цял свят, на които не им е все едно какво се случва в и със света, в който живеят, а имат и идеи и желание за промяна, е прекрасно. (още…)
В коментара си тук споменах, че известно време няма да разказвам приказки… За всеки случай. Да не разваля магията…
Само ще насоча вниманието ви към едно ново, непознато до вчера кътче от Полша, ако един ден имате път натам.
И да, независимо, че сме във век, който преминава на бързи обороти, с повече самота, отколкото заедност, с постоянно променящи се ценности и по-малко истински хора, от време на време, ако съдбата реши, човек може да заживее в приказка… Като от едно време.
Моята започна с пътуване-изненада, в неизвестна посока, със затворени очи преди всеки замък и с много, много усмивки.
В един момент си мечтаех да се прибера вкъщи, сега си мечтая да остана тук.
Всяка неделя, от май до септември, в 4 следобед, в Лаженки…
С пожелания за слънчева и усмихната неделя! 
*Извинявам се за качеството, но се надявам все пак да дава бегла идея колко прекрасни могат да бъдат 30 минути на тревата, под слънцето, на фона на Шопен…:) *
След като написах още един пост в настроението на предните 10, си казах ееее, не, стоп, стига вече 
Затова реших да ви поразкажа, (повече покажа), малко от Вроцлав. По мое наблюдение не толкова известен сред чужденците град, но пък поляците го определят за по-красив от Краков и често го препоръчват като дестинация номер 1.
Мотото на града е Wroclaw- the meeting place. (още…)
Днес става месец, откакто съм в Познан.
Време и малко, и много, за да опознаеш един град. Много от туристическа гледна точка- за да разгледате най-важното в Познан ви трябва не повече от ден. Затова и обикновено стои на опашката сред дестинациите в Полша, след Варшава, Краков, Гданск, Вроцлав.
Малко, защото все още не мога да кажа, че го познавам като пръстите на едната си ръка, така както Варшава. Града се асоциира главно с ежегодните панаири. И топлите хора. Не знам защо, но с който и поляк да разговарях преди идването си в Познан, всеки ми казваше, че ще ми хареса, защото „хората са много готини, нищо общо с Варшава”. Аз лошо от столицата не съм видяла, но… те си знаят най-добре. (още…)
