Галерия на усмивките

20 май 2008

Първи концерт

Публикувано в: Warsaw — apieceofme @ 0:09

Вчера бе първият концерт при паметника на Шопен.
*Беше и всичко друго, освен Sun-day…*

Знаех, че ще завали, но въпреки това реших да отида. Да затворя кръга, макар и на обратно. Бях на последния концерт през есента, който поради някаква щастлива случайност съвпадаше с рождения ми ден. Беше слънчево, топло и ново. С много много настроение и още повече мечти.

Тогава не знаех какво ми предстои. Имах повече въпроси, отколкото отговори.
А сега каквото-тогава-ми-предстоеше е вече към края си. И искам още…и още…и още…

Вчера имаше повече въздишки и спомени… Беше сиво/ мълчаливо/ замислено. И мокро :)
В съзнанието ми като на филмова лента преминаваха картини с различни лица и емоции.

***

Колко бързо отлита времето.
Осъзнаването на факта, че след месец и нещо всичко ще свърши ме кара да изтръпна…

16 май 2008

Един друг свят… :)

Публикувано в: Warsaw, day by day — apieceofme @ 20:44

Има дни, в които Съдбата ме обича повече от обикновено :)

Или ако се придържам към максимата, че човек трябва да работи за късмета си, то активното ми лутане из облаците определено дава резултати ;-) /вярно е, че само това не стига, но останалото е сиво и скучно и не се съчетава с думички като магия и мечти /

Вчера попаднах в света, от който един ден искам да бъда част…

Започна с бизнес вечеря, червено вино и ябълков пай с ванилов сладолед.
Учудващо приятелска атмосфера и много настроение. Прекрасно е да си сред хора, сбъднали мечтите си. Доволни от това, което са. Пълни с хъс и енергия за още.

Втора спирка- коктейл в двора на хотел в Стария град. Не мога да опиша какво е чувството да си сред хора, повечето от които “легенди” в бизнеса тук… В тази връзка имаше и “водка за CEOs” :) Знаех, че няма да ми хареса, но нямаше как да не опитам. За късмет.

Докоснах се от близо до изкуството да водиш “small talks”.

Преминаваше се през теми за удобното географско положение на страната и редовните полети, които не траят повече от два часа до повечето дестинации в Европа и които ти позволяват да тръгнеш с първия полет рано сутринта, да изкараш пълен работен ден на някое друго място, а вечерта да се върнеш с последния … Когато говориш с тези хора, разбираш цената на времето.

Споделяха се впечатления за страната и езика, за манталитета на хората тук. Научих, че поляците много обичат да се пазарят. Не толкова, защото цената ги притеснява, а заради самия процес.

Един от разговорите пое посока към кое уиски как се прави и разлики между някои марки ликъори, които не бях чувала.

Друг стигна до “Никога няма да забравя посещението си в София от преди 15 години. За първи път вървях в европейска столица, а по улиците се разхождаха плъхове.” Тук се сетих как миналата година в центъра на Варна също видях един.

И т.н.

Всички си приличаха по едно- започваха или завършваха с размяна на визитни картички.
Всеки представяше някого на някой. Всеки биваше представен на някого от някой друг.
Networking.

Разговорях с човек, който ми бе представен като едно от легендарните имена тук. Разказа как преди 20 години (може и повече) е работил на място, където най-близкия телефон е бил на два часа път. Където е трябвало да копаят, за да имат вода… Пътят към успеха никога не е лесен, нали?

Друг ме попита дали познавам професор, за който вече съм писала тук.

Трети ми каза, че съм щастливка, че съм българка, че идвам от страна, която сега се развива, че пред мен има хиляди възможности. Почти както 60те в Англия, когато той бил на моята възраст.

Последна спирка- бара в хотел Шератон. Пия маргарита и се наслаждавам на канадска група, която от близо 8 години идва за по месец тук. Всеки се познава с всеки. .

От време на време се загубвах в атмосферата… Наблюдавах и попивах жадно всичко…
Харесва ми. Редно или не, хубаво или лошо, повърхностно или не. Харесва ми.

Към 1 часа лъсквата част на вечерта приключи. Продължих като се присъединих към приятели, които се забавляха в клуб наблизо…

Когато изпратих до таксито човекът, “виновен” да се докосна до цялата магия, се обърна към мен с думите “Доволен съм :) Гордея се с теб. Вече си истинска млада дама”…

Върнах се в клуба и се чувствах толкова щастлива…
Всяка втора мисъл ми беше “благодаря, благодаря, благодаря”.

Не за първи път съм на коктейл. Не за първи път присъствам на бизнес вечеря.
Но за първи път е на много по-високо ниво и което е по-важно, за първи път се чувствах (почти) напълно подготвена. За първи път оцених истински възможността.

П.П. Преди да отидем в Шератон ме попитаха какво мисля за “българското посолство”. Гледах въпросително, а всички се усмихваха… Оказа се, че има клуб с името “София” . Повече няма да споменавам, обаче. За това съществува google ;-)

13 май 2008

Прекрасен ден

Публикувано в: Warsaw, day by day — apieceofme @ 2:47

Днес е вторникът, който чаках от събота. Тогава едно телефонно обаждане ме накара да скачам от радост върху стола. (Който пък после незнайно защо се счупи.) Глас, който не бях чувала достатъчно дълго, за да ми трябва почти цяла минута да разпозная. Приятел, който преди да стане такъв, ми беше шеф. Онзи, за когото така и не написах пост с предварително известното заглавие “най-добрия мениджър”.

Последно се видяхме преди да замина за Норвегия. Останалото е скайп :) Година и няколко месеца, а все едно бе вчера. Факта, че се срещаме тук извиква позабравената мисъл „колко малък е света“.

Чужденец е. Идва от страна, където има много много зелено… Няма да кажа повече, защото е сред знайните лица в неговия сектор

Разходихме се из Стария град , спряхме на по бира-той/ на горещ шоколад-аз, хапнахме пица на едно друго място, а накрая послушахме хубава музика в не дотам хубаво заведение, но затова пък кафето с уиски се оказа добър избор ;-)

Той бе първия човек, след майка, който ми беше казал, че ми липсва известна доза самочувствие, че се стеснявам да показвам колко и какво знам… Вярно, но отчасти. Често попадам в компании, в които ако започна да говоря за професори, образование, стажове, работа, планове… или пък направо премина на последната икон. статия, която съм чела и т.н., все едно си строя сама бариера… А аз съм team player. Не обичам дистанцията. Затова пред различни хора имам различни лица. Не винаги, естествено, но пък и това не са маски. Това пак съм аз. Просто погледната от друга страна…

Говорихме си за връзките. Споделих. Попита ме “значи си започнала и приключила връзка поради една и съща причина?” Мълчах, но той така или иначе не чакаше отговор, защото го знаеше. Разбра ме. Каза, че хората се влюбват в различността на Другия. Не е хубаво, когато двама души станат една личност. Съгласна съм.

Споделих и как единственото, което ме интересува сега е да си намеря хубав стаж, да започна да се готвя за магистратура, да завърша успешно и т.н. Защото това е и единственото, което е в моите ръце. За останалото съм писала и преди, че е съдба. Усмихна се. Отговори, че сигурно всеки трябва да премине през този път, но след няколко години ще дойде ден, когато същото това “останало” ще премине на преден план. Сигурно.

Утре ще гледаме важен мач с отбори, които както се очакваше, не бях чувала…

Лека :)

P.S. А денят започна с подарък от The National Gallery (London), Life Death Passion Beauty плюс още нещо в любимото розово и на цветя. От приятелка, която определено ще ми липсва…

25 април 2008

Празник

Публикувано в: Warsaw, day by day — apieceofme @ 16:40

Няма да обяснявам защо това е едно от любимите ми места във Варшава. То и не може да се обясни.

Преди малко се върнах от там. Може би понеже е руска църква нямаха изнесена маса, под която да се минава, но пък имаше хубава служба и доста хора. Гръцка църква не знам къде има (ако има).

Разговарях с двама българи вчера и днес… Никога не съм предполагала, че може да има българи, християни, които да не са чували за традицията днес да се ходи на църква. „Утре, утре“. Утре е друго…

Как ми се иска да съм си вкъщи за празника :) И за вчерашното боядисване на яйцата, и за днешното ходене на църква и заради утрешното обикаляне вечерта… Обичам го този празник :)

13 април 2008

Варшавския икономически университет II

Публикувано в: Useful materials, Warsaw — apieceofme @ 14:43

*Продължението :) *

(За тези, които не забелязват имената на компаниите отзад : accenture, ATKEARNEY, Azimutus Associates, The Boston Consulting Group, Deloitte, Earnst&Young, IBM, KPMG, McKinsey&Company, PriceWaterHouseCoopers, Roland Berger, ZEB/ …)

Преди да започна с най-интересната според мен част :) , искам само да вметна, че когато отивах да потвърждавам участието си по програма Еразмус в офиса на отдел Международно сътрудничество към ИУ-Варна беше и г-н Стефан Калпачев, ръководител на Центъра за кариерно развитие към университета. Никога няма да забравя как се обърна и ми каза колко много трябва да се радвам, че отивам точно в този университет. Не каза нищо за Варшава или за Полша. Тогава не знаех защо. Днес е друго :)

Еразмус студенти в SGH: Както навсякъде и тук трябва да се покрие минимума от 30 ECTS кредита на семестър. Хубавото е, че изборът между предмети, преподавани на английски е много голям, а в добавка към тях има някои и на немски и френски. Пълен списък с курсовете между които можех да избирам първият семестър ще намерите в края на този пост. С bold са тези, които си бях избрала. Не съм посочила тези от втория семестър, защото нямам време да отделя новите, от тези, които се повтарят. Накрая съм посочила и какво уча този семестър.

Сесии: обикновено зимната е края на януари/ началото на февруари, а лятната средата на юни, но почти всички предмети позволяват явяването на т.нар. zero exams, които може да са по различно време (пр. предния семестър- от средата на декември до средата на януари).

Изпити: В зависимост от предметите. Понякога е достатъчна презентация (само, че не си представяйте презентация, която се подготвя за ден или два), понякога курсова работа, понякога академични есета. Може и да имате право на избор :) В общия случай е писмен изпит под формата на тест с отворени и затворени въпроси плюс кратко есе накрая. Взема се в предвид присъствието и участието на лекции (подчертавам участие на лекции, не упражнения!). Един от професорите първия семестър ни беше казал, че бонус точки ще имат тези от нас, на които успее да им запомни имената, вследствие на активно участие по време на лекциите.

Избор на предмети: От 1991 SGH e въвел различна от обичайната система за Полша практика , позволяваща на студентите сами да правят избор за предметите, които искат да изучават. Всичко е on-line based. Имаш потребителско име и парола и месец/два преди началото на новия семестър влизаш в своя си профил и избираш какво желаеш да учиш следващия семестър. Може веднага да си приет в курса или местата вече да са изчерпани, което означава, че си в списъка на чакащите. При започване на новия семестър (първите две седмици) може да разговаряш с професора за чийто предмет чакаш и да го убедиш да ти подпише документ за допускане в курса. Документа после се предоставя на ректора и чакаш дали молбата ти ще бъде удовлетворена. В повечето случаи отговорът е положителен. Имаш право да добавяш и предмети, различни от тези, за които си кандидатствал, както и да се откажеш от някои (ако не ти допада професора, начина на преподаване/ оценяване, дисциплината). По време на ориентационната седмица на всеки студент се раздава справочник в който освен полезна информация за университета, преподаването, живота в Полша и т.н. + списък с предметите, между които може да избирате. (course title, instructor(s), number of contact hours, number of credits, semester(s) offered, prerequisite(s), course abstract with objectives, teaching method, grading method, exam format, aids allowed during exam, recommended literature, about instructor ). В списъка, който ще намерите накрая на поста някои предмети се повтарят, защото има 2 или повече преподаватели при които можете да се запишете.

Документи: За граждани на ЕС не се изисква виза, а разрешение за пребиваване, ако стоите на територията на Полша за повече от 3 месеца. Ако пътувате и не ви се събират 3 месеца тук, не ви трябва. Задължително трябва да имате европейска здравна книжка.

Какво ви очаква при пристигането: Ориентационна седмица :) През деня опознаване на Варшава и на университета, вечерта внедряване в нощния живот. През цялото време – сприятеляване с хора от цял свят. И през първия и през втория семестър, Еразмус студентите са повече от 150.

Начин на преподаване: Обикновено в групи до 10-15 човека. Имам и няколко предмета, в които сме около 30-40. Курсовете са отворени както за чуждестранни, така и за полски студенти. Всичките се провеждат с мулти медиа (дали са направени на power point или нещо друго няма значение). В повечето случаи професорът влиза и раздава материали за разглеждане по време на лекцията и такива, които трябва да се подготвят за следващия път. Някои професори предпочитат да се свързваме със секретарките им и да взимаме материалите от офиса им, седмица предварително. Един професор първият семестър ни беше направил диск с качени статии, книги, програми. Беше го направил в 3 екземпляра, поради липса на време, затова пък ни донесе CD-та, за да си го запишем едни от други. Няма нужда да казвам, че всичко е безплатно, нали? Този семестър имам и е-course : пак се ходи на лекции, но ти се дава парола за достъп до страница в която са поместени всички материали, вече минати или необходими за следващия път. Там се помества и информация ако няма да има лекция или залата ще е променена и т.н. А в България конспект от една страничка се оставя в книжарницата за копиране и събираме по 20 стотинки за изпита. Изразявайки учудването си на глас един французин ми каза, че в техния университет им раздавали карти с определен брой страници, които могат да копират или принтират безплатно. Онемях, да.

Професорите предпочитат интерактивни лекции. Задават въпроси и чакат такива да им бъдат зададени. Страхотно добронамерени са и е много лесно да разговаряш с тях. Някои пускат списък за присъствие, други не. Някои дори първи те поздравяват. Имах един професор първия семестър, който на три пъти дойде с по няколко кутии бонбони за всеки в курса. Без повод, да се подсладим по време на почивката…

Почти няма предмет, където да не се изисква изготвяне на презентация по дадена тема, независимо дали носи точки или не.

Няма учебници. Има препоръчителни книги (не една!), статии, научни трудове и т.н. *Поне в курсовете, които аз съм взимала, а повечето от тях всъщност са за магистърски програми. Предполагам, че през 1 и 2 курс, когато учат общи предмети (без да имат избрана дисциплина) естествено използват и учебници, само си мисля, че едва ли ги задължават от кой професор да са :) *

По-голямата част от материалите са свободни за сваляне от сайта на университета. Аз пак се учудвам :) , а един приятел германец ми казва как 6 от лекциите му през новия семестър в неговия университет били записани, затова не се налагало да ходи “на живо”. Поредното “ох”.

Не е имало път да не намеря професор в часовете за консултации.
Всички си дават e-mail-те и искат нашите, защото повечето от материалите и резултатите си ги получаваме в пощата си. Чрез e-mail е и основната ни комуникация (ако си болен, ако имаш затруднения по подготовката на проект и т.н.) За да се включа в един курс трябваше да изпратя CV и мотивационно писмо, след което професорът ми определи среща за подписване на документ с който ме приема в курса и за всеки случай ако се разминим бе посочил и телефона си. Една приятелка също трябваше да намери професор в последния ден от срока за подписване на документите и той беше на втората си работа (в някое министерство), затова и прати линк към карта с точните указания как да го намери.

Университета и компаниите: До голяма част от залите има и име на компания, помогнала за модернизирането и. Има компании, които предлагат съвместни програми с университета и такива, които имат свой курс. Този семестър аз лично участвам в курс, воден от консултанти на Deloitte, изготвен от тях и с техни материали. “Getting knowledge of strategic management”. Знам и за курс , провеждан от McKinsey, но мисля, че има и други. Повечето завършват и със сертификат, а на най-добрите се предлага стаж.

Инициативи: Няма ден , в който в основната сграда да не се провежда нещо. По-рядко събитието е само с рекламна цел, докато обикновено са инициативи, провеждани съвместно с компании, предлагащи на студентите участие в case study или запознавайки ги с различни събития/ състезания/ програми, които организират. Толкова са много, че студентите не се притесняват ако не участват в нещо днес, защото утре ще има друго. А аз още се ядосвам, че не успях да отсъствам 2 седмици от Винса миналата година, защото ме бяха одобрили за Майсторски клас по “Продажби” в София…. Ядосвах/м се, защото не знаеш дали ще имаш втори шанс. Тук съм участвала в 2 case studies: “How much is SGH worth as a money-making business? University as a business- valuations and value creation” и “Development of a sales strategy for a financial institution“. Кандидатства се on-line за допускане в участие. Последният път, когато се организираше „case maraton“, освен case studies, имаше лекции (за съжаление повечето на полски), а завърши с парти за около 250 студента в един от модерните клубове във Варшава- Monobar, организирано със съдействието и спонсорството на PriceWaterHouseCoopers. Раздаваха се и награди от игрите по време на маратона (снимката в началото е от една от игрите- раздаваха листи с икон. казус и след определен брой минути ги събираха; отново на полски :) ) Наградите бяха iPod-и, екскурзия, предложение за стаж и др.

Друга честа инициатива са семинари на различни теми, отново водени от компании и отворени за всички студенти. (По принцип под формата на лекция за 1-2 ч.)

Отделно от това често има и „културни събития“. Концерти, рецитали, конкурси…

П.П. Забравих да спомена най-важното… Обучението в по-голямата си част е напълно безплатно за полските студенти. Само ако искат да вземат много повече от определения брой предмети, плащат за дадения курс…Или ако искат да изучават повече от 3 езика, мисля…А ето го и списъка с предмети: (още…)

Варшавския икономически университет I

Публикувано в: Useful materials, Warsaw — apieceofme @ 13:55

Ето и обещаната информация за Варшавския икономически университет. По принцип за повечето от професорите е по-скоро бизнес училище (има разлика!), което се подкрепя и от директния превод от полски на английски (Warsaw School of Economics- European Business school rankings) , но като цяло моето впечатление е, че е по-познат като икономически университет. В поста ще е SGH, както се обръщаме към него за по-кратко… Anyway (това едва ли има голямо значение :) ), избрала съм най-важното от информацията за университета с която разполагам, приложила съм малко снимков материал с разяснения :p и съм обърнала най-много внимание на начина на преподаване, организацията на учебния процес и инициативите, които често се провеждат в университета. За да не става прекалено дълъг пост последните три са обособени в отделен пост, защото и заслужават най-много внимание. Надявам се е полезно и интересно :)

За университета : Szkoła Główna Handlowa w Warszawie (Warsaw School of Economics – SGH) е най-старият и най-престижният икономически университет в Полша. Основан е през 1906 г. През академичната 2006/2007 година в него се обучават около 17 000 студента. Отделно от бакалавърските и магистърските програми на полски и/ или английски език, университета предлага и Executive MBA. Заместването на “старата” с новата болонска система започва 2006/2007, като доколкото разбрах за новия випуск 2008/09 процеса ще е завършен.

Прием: До преди няколко години изпитите са били 4 : география или история, математика, изпит по пръв чужд език (advanced level) и изпит по втори език (intermediate level). От 2005 година се кандидатства с общ изпит, предполагам като нашите матури.

Сътрудничество: SGH има договори с повече от 100 чужди университета, а участва в следните програми:
ERASMUS; CEEPUS; Bilateral exchange programmes; CEMS; Programme du Double Diplome SGH- Sciences Po de Paris; Master de Management Economique Europeen SGH-HEC; Polish-German Academic Forum; Warsaw Executive MBA; Canadian Executive MBA; Polish-Japanese Management Centre; Council on International Education Exchange

Къде се намира: На две спирки с метрото от центъра :D

Campus: Университета се простира в 6 сгради, обикновено всяка отворена от 7ч до 21ч. Във всяка сграда има гише информация (ако учите в ИУ- Варна, не си представяйте кабинката на портиера, pls :) ). В 3 от сградите, в които аз имам лекции има и безплатен гардероб. В кампуса има още библиотека, студентски клуб и 3 общежития. Искам да подчертая, че между основната сграда и сграда “A” има топла връзка. “F” е на 2 крачки от основната, а най-новата- сграда “C” е на около 5 минути от основната. (Не ме питайте за буквичките- никой не знае защо са в такъв ред :) ) Това е важно да се отбележи, защото някой като чуе повече от една сграда и може да си мисли за бягането между основната сграда на Винса и тази на втори корпус. Поемете си дъх, тук всичко е направено и с мисъл за студентите.

Ще опиша само някои от нещата, които се намират в основната сграда (изключвайки аулите): две кафета- едното за професори, другото за студенти, басейн, сауна, фитнес клуб, книжарница, клон на банка, стая с компютри, малки киоски за вестници, напитки, бързи закуски и др. , няколко ксерокс + принтер точки.

Библиотеката: Основната разлика с нашенските (освен томовете литература) е работното време: Понеделник-Петък от 8:30 до 20ч. Събота от 9 до 20ч. Неделя от 10 до 15ч. И както аз повтарях “wow” за това работно време, после научих как в Швеция (примерно, но едва ли е единствена) има денонощни библиотеки или поне до 2am. Поне. Към това си представете и че е топло и уютно…

Спорт: може да се запишеш на някои или да ходиш за удоволствие, когато си поискаш. Имаш право да избираш между: плуване, аеробика, каланетика, тае-бо, пилатес, бокс, баскетбол, волейбол, боди билдинг, модерен балет, кънки на лед, тенис, лека атлетика.

Cafeterias :) : всички са с достъп до безжичен интернет. Атмосферата е невероятна- по-хубава от повечето в България. Мисля, че не се пуши в никое от тях. Освен различни напитки, в някои има и леки закуски, сандвичи и т.н. Основно място за учене или изготвяне на групов проект. *Като цяло навсякъде в университета има маси, пейки, столове и всеки е отворил я лаптоп, я учебник и си учи. Не се пести от осветление или отопление на сградата.*Докато във Винса е забранено влизането със закуски или напитки, тук навсякъде има машини за кафе. Навсякъде може да седнеш и да хапнеш. Повечето студенти си носят със себе си приготвени сандвичи, защото понякога нямаш време между лекциите да отидеш до стола, примерно. Повечето професори започват първата си лекция с това, че нямат против ако пием (кафе/сок…) или хапваме (стига да не е нещо, което много мирише :) , остават ядки, плодове и т.н. ). Голяма част от студентите влизат с термо чашите за кафе (онези големите, от американските филми :) ) А аз веднъж, докато хапвах Bake rolls в ИУ-Варна ми направиха забележка, че университета не бил закусвалня. Без коментар… А всеки иска да превърне университета в приятно място, в което студентите да прекарват възможно най-много време, нали? Това е начина, да… :(

Общежитието: аз съм в “Sabinki” (има 3 общежития по принцип). На 5 минути от повечето сгради на университета. Наемът е 290 злоти на месец (около 150лв), в които влизат вода, ток, интернет. Еразмус студентите са по двама в стая, докато полските студенти са или по 3, или по 4. 5 етажна сграда, близо 600 студента. Перално помещение, помещение за тенис на маса и билярд. Отделна фитнес зала за мъже и за жени. Стая за учене. TV стая. Баните и тоалетните са общи. Има по две кухни на етаж. Има и стол, който е много по-уютен от повечето заведения за бързо хранене в България.

Организации: За разлика от нас те си нямат само AIESEC и Студентски съвет :) Към тях се добавят AEGEE, ESN, Independent Students` Association, Tourist Club of Students of Economics) , Polish Students` Association.

Вестник: всъщност е списание :) “MAGIEL”. Излиза всеки месец, в доста завиден тираж и напълно безплатно, с доста странички и добро качество.

Можете да погледнете и това филмче :)

П.П. Нека поста да не се разбира като критика на българските университети, професори и т.н. Най-малко пък на ИУ-Варна, който съм използвала за сравнение само защото нямам опит с друг бг университет. Нека да е "показно" как всъщност нещата може да се правят и без да си страна от Зап. Европа... Не давам пример с "общия път" със социализма, защото знам, че Полша, Чехия и Унгария винаги са били по-напред, но въпреки ако първо не можем тях да стигнем, защо се целим в тези, които са още по, по, най.

7 април 2008

Да си студент по програма “Еразъм” (Erasmus) в Полша, II

Публикувано в: Warsaw, day by day — apieceofme @ 2:43

*В предният пост вече споменах, че кандидатствах на шега; ей така, колкото да се пробвам… И тази шега ми даде много повече, отколкото ми взе. Тази шега ми “коства” всеки ден да се събуждам с усмивка, че съм тук, че цялата тази магия ми се случва, че съм взела правилното решение. Тази шега ме кара всеки ден да благодаря за дадената възможност, за преживяването, което казват, че е само веднъж в живота и никога не се забравя…*

Отдавна искам да напиша нещо по темата, но все си казвах “чакай, не сега, когато свърши”… Защо ли? Защото живота на един Еразмус студент е толкова толкова динамичен, че за 3 месеца от тук до края могат да се случат мнооого хубави неща, всяко от които да заслужава да намери своето си място в разказа. Да, обаче, сега е времето за избор и дори недовършено, написаното днес може да бъде много по-полезно , отколкото ако чакам до юни.

ДА СИ СТУДЕНТ ПО ПРОГРАМАТА ЕРАЗМУС Е ДАР, БЛАГОСЛОВИЯ, ШАНС!!!

Това като начало и за привличане на вниманието :)

Първо какво ще ти даде програмата на теб самия… Ще ти отвори очите :) Много много широко, така, че като се върнеш тук може и да ти е тясно. Ще изпаднеш в културен шок и ще видиш как всичко около теб може да изглежда доста по-добре и как нещата може да се правят и по правилния начин. Не, че това бе шега но сега малко по-сериозно :)

Ще пораснеш. Много. Ще се научиш да се оправяш съвсем сам, където и да е.Да разчиташ само и единствено на себе си. Споменах, че имаше момче, което също трябваше да дойде с мен, но в последния момент се отказа. Това само ме накара още повече да се мобилизирам.

Ще се запознаеш с различни култури и ще посетиш интересни места.

Ще имаш време да се опознаеш по-добре. Извън “зоната си на комфорт”

Ако трябва лично за себе си да изброя промените: сега се чувствам по сигурна и уверена в себе си, по наясно с това какво искам и как да го постигна, по-отговорна, по-сериозна… По-богата с приятели и спомени.

Сега нека разгледаме образованието… Не съм чула за институция, участваща в програмата с по-лоша база и образование на по-ниско ниво от българското, затова във всички случаи ще спечелиш много. Ще разбереш, че има и друг начин по който знанията могат да бъдат поднасяни. С професори, които не си придават важности, дори да се познават с хора, за които ние четем в пресата. С power point презентации, вместо “сега пишете…”. С раздавани материали- било то на хартия или на CD, напълно безплатно, вместо “оставям конспекта в книжарницата за копиране”. Ще разберете какво е да се учи и коментира само най-новото от света на бизнеса, вместо да се учи по учебници от 60те. Спирам дотук, защото мога да продължавам до безкрайност, а не искам да поемам риска, тъй като не всичко е еднакво за всичките университети. За моя специално очаквайте пост утре (с картинки :) )

Ще спомена само едно нещо… Когато попаднах в този университет, сред около 180 чужденци само първият семестър и почти още толкова втория, се питах защо съм позволила на българското висше образование да ми загуби 2 години от живота. Звучи крайно и съжалявам за което, но това е истината. Поне моята. Срам ме беше и си мислех как ли реагират чужденците, които идват в България. Тук, на всичките условия, някои все пак имат още претенции, на цялата база и прочие, а при нас ?!! Приятели са ме питали струва ли си да дойдат в България на обмен… Навеждам глава и казвам не… “ Но за забавление/ почивка е прекрасно място”…

Приятелите: Това е може би най-вълнуващата част. Казвам може би, защото покрай някои конференции навън вече си бях създала приятели от кажи речи целия свят, макар че още никога не са излишни :) и за мен най-вълнуващата част е университета, но ако ти нямаш- ще разбереш какво е. Ще се научиш да се разбираш с хора, които идват от страни, които дори е толкова малко не се доближават до България, хора със страшно различен мироглед и lifestyle. Ще се научиш да приемаш различността, да си още по-толерантен… Ще се научиш да казваш “наздраве” на мнооого езици. Всеки един от тези хора ще обогатява света ти по неповторим начин. С някои до края може да си на “здравей/ здрасти”, а за други можеш дори да плачеш, когато си тръгват… А ако някое лято решиш да попътуваш по света вратите на не един и двама ще са винаги отворени за теб…

Както казах в моя университет не сме разделени, а сме пръснати кой на каквото си е избрал. Първият семестър бяхме около 180 чужденци, близо 20 от които останаха за по още един семестър, а сега доколкото чух сме някъде около 120. Повечето са германци (близо 50), французи, испанси, италианци (по около 20), има хора от Канада, САЩ, от Азия, от (почти) всички „бели страни“ в Европа и почти никой от някоя съседна на нас.

Езикът: Както споменах всичко е на английски. Останах изненадана от нивото на което са повечето от поляците. Като спреш някого на улицата и го попиташ дали говори английски, със сигурност ще ти отговори “малко”, а после ще те зашемети със скорост от 200 думи в минута :) за разлика от нас, които винаги ще отговорим твърдо “да”, а после ще използваме къде ръце, къде крака да обясним нещо. Повечето поляци до които имам допир ( а в SGH Еразмус студентите не са обособени в отделна групичка, затова често се налага да работим по даден проект с поляци) говорят перфектен английски с перфектно произношение. Ако се интересуваш полския как е- някои неща са доста близко до българския, при желание лесно се научава, но за ежедневието ти трябва доста малко.

Отношението към чужденци: с отворени обятия, особено когато чужденците не говорят на немски ;-)

За университета с подробности утре, а сега си лягам, че ме чакат 2 презентации :)

П.П. Мислех си в началото да кача някои снимки от пътувания, от „тематични“ партита, които са ни организирали, конкурси и т.н., но това ще са си моите лични спомени. Ти можеш и ще натрупаш свои. А общото между моите и твоите ще е всичко по-горе написано…

П.П. 2. Има още много докато ги стигнем… :(

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.