“…Запомни как ме обичаш- беше прошепнала тя. Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.” (от тук)

когато в съня си
ме придърпва
с една ръка
към себе си
и нежно целува
крайчеца на рамото ми
нямам нужда
да задавам въпроси
да говоря
да гледам в бъдещето…

знам, че
тук-и-сега
ми е подарен
миг съвършенство
и от мен се иска само
да го видя
да го усетя
да го вкуся.

и когато
магията
свърши-
да помня.

че я е имало

че го е имало

че ни е имало.

и си е струвало.

***
когато в съня си
ме придърпва
с една ръка
към себе си
и нежно целува
крайчеца на рамото ми
се притискам силно
към него
и си мисля-
ето миг
в който съм
истински
щастлива.

докато януари още е тук
и зимата не си отива
се питам

много ли е
малко ли е
една година?

и за какво е малко,
за какво е много?

Мисля, че открих нов любим спорт. Препоръчвам!

„- Кажи ми, какво е домът за теб?
Когато започнах изречението, нямах представа как щеше да завърши.
— Домът, струва ми се, е познатото и обичаното. – Усетих как ми щракна отвътре, както всеки истински отговор прищраква в ума. — Не е ли така? Ти сядаш пред пианото, за да си посвириш, познаваш музиката и я обичаш, това не е ли завръщане у дома? Аз сядам пред таблото на мъничък самолет, за мен това е домът. Ние сме заедно, ти и аз, нашият дом е този движещ се автомобил; следващият месец може да е някой друг град. Когато сме заедно, ние сме си у дома.
— Значи звездите не са нашият дом?
— Домът не е място. Познатото и обичаното, струва ми се, не са заковани, покрити с керемиди или посадени. Ние можем да се привържем към гвоздеите и керемидите, но премести реда им и когато се върнем, ще кажем: каква е тая купчина клечки? Домът е определен ред, който ни е мил, където е безопасно да сме онези, които сме.“

Ричард Бах, „Бягство от сигурността“ (видяно тук.)

толкова хубаво казано…

„Нашата София“ е проект, който ми носи много усмивки. И ми дава оправдание да снимам каквото, когато си поискам.

Както съм писала и там- не помня кога и как се влюбих в София. Но София ме кара да дишам. И ми харесва. Много. Факт.

Сега, когато мечтата да живея тук се сбъдна, си пожелах да разкажа малко повече за онова лице на София, което някак все остава скрито.

В „Нашата София“ не искам и няма да пиша за трафика, бездомните кучета, боклука. Обратно, опознавайки я, ще ви разказвам за интересните места и още по-интересните хора на София, за любимите кафенета и уютни ресторантчета, за театър и концерти, за цялата онази динамика, която липсва на всеки един град, който не е столица.

А ето и за какво сме писали досега:

Пасторант- приказка в центъра на София |
Хляб и сирене за приятели | Малък салон за вълшебства | Art Point of Sofia | Charity bazaar в снимки | ФотоСинтезис Арт Център | „Сега или никога“ | Нюйоркското жълто такси със стари книги със спирка София
„Магазин за обли камъчета“- представяне, и др.

И едно страхотно интервю с прекрасната Све- „Mакар и бавно, София се отваря и кипи от живот!“

Напомняме, си че имаме и фейсбук страничка ;-)

П.П. „Нашата София“ е на Вики, или другото парченце ;-), и мен.

не бих имала проблем със зимата ако можех да си я изкарвам ей така…

огън, вино, книга, разговори, любов. с много бяло навън и много топлина в сърцата.

тихо.

Не ми се пише за TEDxBG 2012. И миналата година не писах. Съвсем скоро ще качат видео от презентациите и сами ще прецените коя до колко ви харесва.

(А и Крис и Комитата са изчерпали всичко. Малко текст и повече снимки тук. )

Като цяло смятам, че беше по-слаб от миналата година. И че можеше да бъде една идея по-научен и по-малко общ.

Като изключим презентацията на Мартин Маринов, който представи нов начин за анализ на вече познати съединения, който ще съкрати и улесни процеса по създаване на нови лекарства (особено за по-редки болести), която повечето хора определиха за най-ТЕД, тези, които ме впечатлиха бяха на Златин Цветков и на Даниела Илиева от D Stars. Заради заразяващия талант.

Anyway, ходя на TED предимно заради хората, които срещам в почивките и духа, за който Деси писа.

От тази гледна точка всичко беше ок.

Следете им страничката във фейсбук за снимки, видео и отзиви.

аз съм от онези момичета, които
като се влюбят-
обичат.

и това се вижда.

момичета, които остават.
въпреки всички „но“-та и „не“-та.

момичета, които сбъдват-
себе си, света, любовта.

а ти си от онези момчета, които
… ги няма.

***

what kind of man he is?
the kind who’s gone.

„… и след като той се качи и я спаси, какво става тогава?“
“ тя го спасява.“

„Малко той, малко аз, малко ние“. Четиво за хората, които знаят как се обича по интуиция, без условия и сценарий, без посока и компас. Но с цялото си сърце.”(от тук)

Преди малко повече от седмица Книга за теб обявиха годишната си класация, в която книжката, този блог и аз с тях заемаме пето място :)

А тази събота, в jenite.bg, излезе още едно интервю, което обяснява отношението ми към думите.

Повече линкове към отзиви за книжката може да прочетете тук, след представянето в София.

П.П. Напомням и за страничката във фейсбук.