Кандидатствай за ISFiT 2009- Peace Building

*Крайният срок за кандидатстване е 30 септември ,но това не означава, че трябва да го чакате, а още днес може да си попълните формата *

Който иска да научи нещо повече- ето линк към история на фестивала.

Ето и към официалния сайт на ISFiT ( International student festival in Trondheim) плюс линк към темите за workshops 2009 тук.

Получавате и бонус - линк към предишното издание от 2007 и какво съм писала накратко за фестивала тук. Плюс линк към презентацията на нашата група- тук.

Не съм написала обещаната втора част, но скоро ще кача снимки и ще споделя малко повече, обещавам.

Като цяло ми хареса, макар да очаквах нещо по-различно, но пък при всички случаи си заслужава и дори обмислям пак да кандидатствам

Така, съвсем набързо, от раз мога да изброя поне 3 причини:

1) Да попаднеш сред хора, които идват от над 140 страни! (няма смисъл да обяснявам какво е чувството).
2) Да попаднеш в среда на невероятно умни и интелигентни момичета и момчета, които било само за тези 2 седмици, било за повече, са изместили фокуса от себе си към нещо по-голямо и по-стойностно…
3) Да се срещнеш с интересни лектори и професори, да присъстваш на церемония по връчване на студентска награда за мир ( като Нобеловата такава ),

*И да се влюбиш в Норвегия, естествено *

Късмет на тези, които ще се пробват!

П.П. Забраваих и за разликите между България и Норвегия тук

Варшавския икономически университет е в топ 40 сред европейските магистърски програми по мениджмънт :)

Който не вярва- да щракне тук. Класацията е изготвена от FT.com.

Щастлива съм, че съм имала възможността да посещавам лекции по предмети, които са от магистърската програма

Ето част от прес съобщението към медиите (може да се намери и на сайта на университета: http://www.sgh.waw.pl/en/wspolpraca-en/information/news/ ) :

Пръв сред слаби или последен сред силни?

Какво бихте предпочели, ако имате право на избор:

а) да сте пръв сред по-слаби, или
б) да сте последен сред по-силни ?

Обикновено хората желаят да свържат живота си с някого, над когото да доминират. (“Доминирането” предполага наличие на власт/ сила и пряко се свързва с теориите, които поддържат тезата, че човешките създания са несъвършени и с вродено желание за власт. Поради факта, че живеем в 21 век, се абстрахирам от силовото доминиране и имам впредвид “мисловното” или “духовно” доминиране)

Аз предпочитам да съм последна сред по-силни.
Обичам да съм сред хора, които да ме мотивират чрез знанията си.
Човек, който знае по-малко от теб, няма как да те мотивира, нали?
Това, разбира се, означава и поемане на риска от време на време да се чувстваш глупаво и не на място.
Предполага нон-стоп напредвара и догонване.

Тук е и препъни камъчето за хората, които предпочитат отговор а).
Признаването на не-знанието, въпросите, чийто отговори се губят, не са по вкуса на всекиго.
Голяма част от хората, обичат да се чувстват по-… (красиви, умни, забавни и т.н.).
Ситуация а) върви и с голяма доза самочувствие (било то измамно), което често я прави по-привлекателна.

Аз предпочитам да се чувствам глупаво (в този контекст), отколкото някого да се чувства глупаво пред мен.

Последното не би ми дало нищо.
Първото ме обогатява. (Когато не знаеш нещо и не искаш втори път да се почувстваш глупаво, намираш начини да го научиш. )

Да си пръв сред по-слаби те ограничава.
Да си последен сред по-силни ти осигурява пространство за растеж.

Това ме навежда на въпроса как избирате приятелите си? *Макар този случай да е малко извън темата, тъй като изключва екстремните ситуации в отговор а) и б) *

Достатъчно ли е само да може да се веселите с тях и/или да изслушвате личните си драми един на друг?

При мен не е. “Избирам ги” по наличието на двустранен поток информация/знания. (Предполагам и те мен така.) Не може само единият да дава, нито само другият да взема.

Веднъж едно момиче ми каза, че подходът ми е грешен, че звучи като “използване”. Може и така да е, но е използване един-друг. (въпреки, че думата “използване” събира твърде много негативизъм в себе си).След разговор с приятел, трябва да има обогатяване на два свята- твоя и на Другия. Иначе няма смисъл. (Разговори, които могат да се преразкажат с “бла-бла-бла” или “нищо интересно” са приятни, весели, разтоварват, но ако хората, с които се случват остават винаги на това ниво, то не мога да ги нарека приятели. Познати, без които не мога и на които много държа, да, но не и приятели.)Истинското приятелство, според мен, може да се случва сред “равни”. Ако само единият знае, то приятелството е по-скоро наставничество (или менторство, защото звучи по-добре). И независимо дали ти наставляваш, или тебе те наставляват, дали ти си менторът или ти имаш ментор, няма как да се създаде истинско приятелство. Появата на едностранна “зависимост” не го позволява.

Не знам дали темата предполага “верен” и “грешен” подход, дали отговор а) е по-добър от б) или обратното, но това е начинът по който стоят нещата при мен. А при вас?

От Грей… :)

There’s a little animal in all of us and maybe that’s something to celebrate.
Our animal instinct is what makes us seek comfort, warmth, a pack to run with.
We may feel caged, we may feel trapped, but still as humans we can find ways to feel free.
We are each other’s keepers, we are the guardians of our own humanity and even though there’s a beast inside all of us, what sets us apart from the animals is that we can think, feel, dream and love. And against all odds, against all instinct, we evolve.

12 епизод, 4 сезон, Grey`s Anatomy

По въпроса за образованието (отново и отново)

Банална тема, а?
Добро ли е, лошо ли е, учениците ли са виновни, учителите ли, родителите ли…? Кой? Забравих Министерството на образованието, което пък не е излизало от списъка със “заподозрени”.

Моят отговор е, че всеки е виновен.
Лошото е, че нали казват общата вина е ничия вина, прехвърлянето на отговорността за предприемане на каквито-и-да-е действия се прехвърля от едните-на-другите-на-третите от години. По мои наблюдения, от или малко след 1989. Не мога да твърдя със сигурност, защото съм “влязла” в системата 1994

Lyd и днес е написала хубава и провокативна статия тук и ние е дала малко видео материал за размисъл тук. Хвърлете им по едно око, и на тях, и на коментарите. Заслужава си.

Само клипчетата ще коментирам, макар да говорят сами за себе си.
Картинката не се е променила ни най-малко. Това, което не разбирам е, че не е нещо, което да не се знае! Знае се, говори се нон стоп за проблема и накрая все нищо. А решения милион! Ако родителите не знаят какво да правят- да се обърнат към специалист. Ако тези от министертсвото не знаят- да се обърнат и те било към консултанти, било към психолози, било към обикновени българи, които са ходили тук и там и са видели как трябва да се случват нещата в образователната система. Или да питат децата на някой политик. Повечето са навън, съдейки по различни интервюта.

Вече не знам кой е по-виновен: учителите, родителите или децата. Последните (уж) са неосъзнати още, хормони бушуват, ала бала глупости за извинения на неизвиняемо поведение, но пък защо другите нищо не правят?! Като няма санкции, няма и промяна. А учениците сами няма да си ги наложат, колкото и да не Ви се вярва.

За смисъл в образованието няма да говоря, защото не познавам хора, които да не си ценят времето, та и аз като тях, затова ако нямаше смисъл, нямаше да съм студентка. А общ смисъл няма. Има за мен, за теб, за някой друг. Не за всички. Има успели и преуспели хора без висше. Има и провалили се с 2 и трето на път.

Смисълът сам си го създаваш, сам си го намираш. И си проличава повече с напредването на годините и погледът назад…

Размечтаване :)

Току що се върнах от варшавския офис на Deloitte. Споменавала съм, че имаме лекции с тях и курса завършва с презентация пред 4 консултанта. Нашата тема бе единствената, която не бе за анализ на някоя индустрия, а какво трябва да направи Полша, за да стане Европейското по футбол 2012 така-както-трябва ( отговорът засега е “Много!” :)) За европейското друг път, както и за това как точно протече курса (някоя бг компания може да реши да последва примера…:)), който официално завършва следващата седмица.

Но сградата, офисите, атмосферата, хората, които влизаха и излизаха…

Била съм в офис на P&G. И там е хубаво, и цветно, и усмихнато, но тук беше някак друго…

Знам, че това е лъскавата част. Знам, че консултантите свършват 40-часовата си работна седмица в сряда следобед , но…няма как да не ти се прииска да си част от тази среда! / Във връзка с работата като консултант една приятелка от Германия ми разказа как са имали презентация от много известна и престижна консултанска компания и им казали така :”при нас всеки, който започне да работи, иска да напусне след 2 години. Тогава ние предлагаме по-голяма заплата и човекът остава. След 2 години пак се стига до желанието за напускане, ние пак предлагаме по-голяма заплата и така до безкрай. “/

Със София останахме да пием по чаша кафе до входа на сградата и само наблюдавахме мълчаливо и размечтано. Близо до общежитието, коментарът и беше: “Все едно бяхме в друг свят, в друг град.” Всички изглеждаха така перфектно!

*Мислих си, че няма как да влезеш в тази сграда и да не ти хареса, но ето- за моята съквартирантка атмосферата била твърде сериозна, хората неусмихнтати и не може да си представи да работи 10 часа едно и също. *

П.П. Отивам да преговарям за утрешния си изпит. В България сме се оплаквали как може да имаме 5 изпита за 20 дни, а днес имах един сутринта, презентацията следобеда (със статут на изпит) и утре пак. Една германка вчера ми каза, че в нейното бизнес училище имат по 12 изпита за 5 дни. Повече никой да не се е оплакал

Кога ще ги стигнем?

След 73 години.

Проблемът не е в цифрата и че звучи (леко) песимистично. Проблемът е, че цифрите за Естония и Словения, обратно, бяха достатъчно реалистични- съответно 7 и 10 години. Полша ще го направи след 27г., Румъния- 65г. (Ако растежа се запази със същите темпове, разбира се.)

Все се надявам, че ще е малко по-кратко (40-50 ), но who knows?

За тези, на които им е интересно къде срещнах числото- в таблица с 4 графи:
1) Country
2) Average annual growth rate of real GDP per capita (1996-2007)
3) Existing development gap (% of EU-15 average by 2007)
3) Expected time to catch up by EU-10 with EU-15 average development level

За България цифрите бяха съответно: 3,4 / 34/ 73

Данните все още не са публикувани, защото са към книга, която скоро трябва да излезе от печат.

Нямам достатъчно знания или, което е по-важно, самочувствие да ги оборвам. Който иска, да се чувства поканен.

П.П. Данните ни бяха представени от проф. д-р. Ryszard Rapacki, един от най-добрите професори, които съм срещала тук. Аз посещавам лекциите му по Business-Government Relations in the European Context (CEMS course) и това е единственият курс, за който наистина се надцених (по принцип е за студенти, които правят магистърската си степен, но това нищо не означава, защото вече съм взела няколко такива). Въпреки възможността да не се явявам на изпит, защото имам достатъчно кредити, го посещавах от първата до последната лекция. Невероятно труден и страхотно полезен.

“Маркетингът като удоволствие”, Капитал

Astilar ми насочи вниманието към статия от новия брой на в-к Капитал. От тези хубавите, които те зареждат с енергия и ентусиазъм За настоящи (и бъдещи) “success stories”.

Припомних си ето тази книжка, която четох малко след като излезе на български и която въпреки наличието на добри идеи, като цяло не можа някак да ме грабне. Може би ще и хвърля пак едно око, като се върна, но споменът ми е за много абстрактност и преплитане с НЛП. Както и да е- хареса ми коментарът, че Джей Левинсън е успял най-много да развълнува публиката. Едва ли е било изненада, като се има впредид с какво се занимава.

“Направете така, че клиентите ви да станат ваши фенове”, призова Дрейпър.

Този цитат ме върна в лятото (Почти) така ни обучаваха и нас- “направете така, че клиентите Ви да се влюбят във Вас”. (естествено не буквално ) Разбирах дали съм успяла по “ще купя само заради теб”, “абе това не ми трябва много, но пък ти толкова се постара, айде за Коледа ще зарадвам някого” , “толкова време ми отдели, пък и беше забавно, айде ще взема едно” и т.н. Половината от продажбите ни бяха от хора, които в действителност нямаше да използват продуктите, на момента нямаха и конкретен човек, за когото да бъдат подарък, но купуваха…заради нас. Спомням си как спрях една жена, а тя ми отвърна “Ааа, недей, моля те, вече имам от всичко. Даже не знам какво да го правя, защото използвам друга козметика. Сигурно ще го подаря.” Тази жена бе пазарила за 6-700 долара от мениджъра ни (звучи много сериозно, но и той беше като нас, само с малко повече опит, но на същите години ) без дори да е наясно какво…

Била съм на доста обучения по продажби, но ако трябва да да формулирам факторите на успеха :)), това ще са: 1) цитираното вече изречение: “Направете така, че клиентите ви да станат ваши фенове” и 2) време… време, за да имаш отговори на всевъзможни въпроси, които могат да ти бъдат зададени, но да отговаряш винаги така, сякаш за първи път чуваш въпроса. В момента, в който знаех как уверено да отговарям на всевъзможни въпроси за продукта, марката, фирмата (всичко!), направих и първата си гоооляма комисионна Защо е важно ли? При задаване на въпрос, на който нямаш отговор (или по-лошо: нямаш си и идея какво да кажеш), целият ти body language започва да излъчва сигнали на неувереност. А клиентите го тълкуват като “внимание! опасност! може да ме излъжат!”. Ако питате мен- продажбите са за хора, които могат да импровизират. Не толкова за хора, добри с числата

За завършек- благородно завиждам на всички, присъствали на форума

П.П. Тук съм писала още малко за лятото.

Защо трудно се оставяме да бъдем убедени в обратна на нашата гледна точка?

*размисли по време на лекции- Organizational Behaviour & Organizational Design*

Ако признаем, че нещо, в което сме вярвали, е било грешно, това означава мълчаливо да се съгласим, че в настоящия момент най-вероятно вярваме в нещо друго, което също е грешно (или ще се окаже такова след време), но просто не го знаем още.

Трудно е да се откажем от едно вярване, защото това често означава промяна на цяла система от вярвания.

Затова и най-неподатливи на промяна в мисленето, вярванията, ценностите, са възрастните хора. Заради натрупания опит и години, заради изградената по-сложна “система” от взаимносвързани вярвания.

Не е от глупаво упорство. Просто отказът от едно, води до отказ на друго и цялостна промяна. Последната не е лека задача, затова и често хората предпочитат по-лесния път. (Словесна борба без край.)

Трудно ли Ви е да приемете обратна на Вашата гледна точка? Да се откажете от нещо, в което до вчера сте вярвали? Борите ли се да накарате Другия да повярва във Вашата правота и да отрече своята?

Честит празник :)

Честит празник на всички :))) *Независимо от годинkите *

Припомнете си някоя любима игра и се забавлявайте целият ден на воля! (още повече, че е и неделя)

На мен ще ми е първи 1 юни без истинско празнуване и подарък от мама, обаче до края на деня може и да измисля нещо

Много го обичам този празник! :)))