Разпилени парченца…

30 до 30, ден 24: думите

Posted in day by day by apieceofme on 24 септември 2016


важни са ми, много при това. през тях си обяснявам света и намирам себе си.

през тях разбирам дали и доколко важна съм на някого. отварям сърцето си според това какво и кога (ми) казва, какво му прави впечатление, какво не.

думите са ми още котва за всичко хубаво и спасителен пояс, когато нещо се обърка…

***

обичам с думи. те са моите знаци на любов. сякаш мога да ги видя, докосна, усетя.

вярвам им почти безрезервно. някои биха нарекли това наивност, но за мен е просто вяра. защо да изричаш нещо, в което не вярваш?

боли ме, когато ги няма или когато не носят истина. или поне не цялата истина.

***
страхувам се от хора, които пестят думите си.

страхувам се, когато не чувам думи на любов и топлина от близки на сърцето ми хора.

страхувам се от всичко премълчано. човек никога не премълчава нещо без да иска, винаги е от предпазливост- било то да не нараниш или да не предадеш нечие доверие.

страхувам се, когато близки за мен хора не разбират думите ми или не виждат нуждата ми от тях. от това място тук също.

***

думите са моето начало и край.

една от любимите ми е „сбогом“. казват, че означава „с Бога напред“.
друга такава е заедност, но не знам дали думата или състоянието ми харесва повече.

***

30 до 30, ден 24

душата ми се храни с думи. сърцето ми и то.
П.П. на снимката – момент от днешния ден, събрал последните пет години опити за писане.