5

Здравей, дете,

Вече на п-е-т! Там, където с баща ти се срещнахме преди 10+ години – в общото любимо 5 и една мечта за плуване с делфини, която ще оставим още малко, за да може и ти да бъдеш част от нея.

Обръщам се назад към твоята – наша година и я виждам щедра на пътувания и споделени дни с най-любимите ни хора; с достатъчно сняг и бавно, топло лято. По-щадяща откъм боледувания, също, най-голямата ми болка през изминалите две години.

Разглеждам снимките ни, които всяка година сякаш намаляват на брой, вярвам – за сметка на живото, активно присъствие тук-и-сега, и откривам едно пораснало, по-смело и по-можещо дете.

***

“Мога ли да ти помогна?”, питаш ме често, а после с гордост казваш “Какъв помагач си имаш само!”, без да очакваш или търсиш потвърждение. Стига ти, че ти (го) знаеш. Понякога ти е трудно да си подредиш играчките в края на деня, но винаги си готов да нарежеш краставиците за салатата или да направиш някой ремонт с баща си.

Истината е, че не спирам да се удивлявам на готовността ти да правиш нещо мило за някой друг, от желание, не по задължение. (В моите детски спомени трябва натежаваше и ограбваше желанието.) Както когато ни дойдат гости и сам решиш да налееш по чаша вода за всеки. Или да споделиш десерта си. Или да запазиш нещо “за мама” или “за татко”, без никой да го иска от теб. Да държиш другия в ума си!

***

Не знам как успяваш, но се замислих и, че ето, вече пет години, нито аз, нито баща ти, чувстваме, че имаш предпочитания към единия или другия и този въпрос, с който иначе често се сблъсквам в работата си, никога не е стоял между нас. Във всичките ти рисунки те държим от двете страни, а ти – усмихнат между нас. Е, вярно, понякога казваш “Трябва да слушаме татко, той е най-големият!”, но това само показва, че има едни закони и едно несъзнавано, които още дълго ще бъдат с нас. И по-добре.

***

Трябва да призная, че благородно ти завиждам (и се уча от теб!) за умението ти да мислиш отвъд рамката и да подхождаш творчески там, където на мен ми е трудно. Като онзи ден, когато ме помоли да ти нарисувам птица и аз го направих, както винаги съм го правила – по един и същ начин, на едно и също място на листа, без да се замисля, че може да има и друго. Ти твоята я нарисува ниско, някъде под средата на листа, близо до земята, вместо до небето и облаците. Аха да те поправя, но се спрях и те попитах “Защо я нарисува тук?”, а ти ми отговори “Е, как защо. Защото каца! Не виждаш ли?” Виждам, през теб се уча да виждам…

***

Разбира се, имаме много и от другото – спорим, даваме ти наказания, някои приемаш, срещу други се бориш, говорим строго за нещата, с които не правим комромис, поставяме или отместваме граници. “Много ме ядосваш!”, казваш ми разочаровано, понякога и гневно, а аз се съгласявам – има и такива дни, има и такива ситуации, ти ядосваш мен, аз ядосвам теб и това е ок. Важно ми е да знаеш, че обичта и грижата са независими от моментите на сблъсък, на конфликт. Затова когато скоро се върна у дома и ми каза “Мамо, знаеш ли, с Г. се скарахме, но пак си останахме приятели”, се усмихнах тихо на урока, че макар и само на пет, вече знаеш, че взаимоотношенията не са само цветя и рози, че включват различия и конфликти, без това да води до разпад – на другия, или на връзката. Урок, който аз научих късно. От теб се уча още и на радостта от това да правиш неща за себе си, защото искаш или защото можеш, или защото не искаш да зависиш от никого. Както по време на зимната ни почивка ми правеше фреш от портокал, докато един ден не каза „Ела да ти покажа как работи машината, ако някоя сутрин с татко спим или караме, да можеш сама.“ За теб да можеш, а да не зависиш, е ценност, която, отново, за мен дойде далеч по-късно. Или увереността, с която заставаш зад думите си – “Така е, казвам ти!” и често си прав.

***

Нишката, която продължава да свързва времето ни преди с времето ни сега, е все една – края на деня, облегнат на рамото ми, сгушен под завивките, заслушан в гласа ми и приказка по твой избор. Ритуал, който магически снема умората от деня или натрупаното напрежение между нас, когато часовете са били пълни с капани – и за теб, и за нас, и прави място на благодарността. Че те има, че ни има, че сме заедно.

Бъди здрав, развивай любопитството си към света и продължавай да вярваш в и доказваш, че “Аз мога!”

Обич,

Мама