Разпилени парченца…

„Трохите на щастието“, Ф. Скот Фицджералд

Posted in Books by apieceofme on 7 август 2015

IMG_1972

В разказите на Фицджералд  най-много ми харесва липсата на „…и те заживели дълго и щастливо“. Тук, обратно,  финалът те оставя с горчив вкус и смръщени вежди, докато съвсем ясно си представяш остатъка от живота на главния герой сякаш е твой приятел, съсед, далечен роднина…или пък си ти. Все едно това не са разкази, а предавани във времето истории, а нали казват, че всичко, което веднъж е било, може да се повтори…

Честното, откровено отношение към живота и хората, заедно с лекия стил на писане, без излишни описания и дълги монолози, те карат единствено да искаш още.
„Трохите на щастието“ съдържа 13 разказа, включително „Странният случай с Бенджамин Бътън“, към който лично аз подходих с доста резерви от филма, но ме изненада приятно. Двата разказа, които най-много ми харесаха са заглавния- „Трохите на щастието“ и “ Зимни блянове“.

Препоръчвам я с уговорката, че есента и зимата биха и отивали повече.

***
„Има един особен вид кошмари наяве, които ни спохождат, когато не спим една-две нощи- някакво чувство, че животът около нас се е променил, което идва с крайната умора и новото слънце.“

„За тях двамата животът бе дошъл бързо и сетне беше отлетял, без да остави нито горчивина, нито съжаление, нито разочарование, а само болка. Когато си стиснаха ръцете, луната вече сияеше достатъчно силно, за да може всеки от тях да види събралата се обич в очите на другия.“

„Той знаеше що за хора бяха това- беше ги срещнал при постъпването си в колежа, елегантно облечени възпитаници на елитни училища със силен загар от здравословно прекараните лета. Знаеше, че в известен смисъл ги превъзхожда. Беше по-свеж и по-силен от тях. Но признаваше пред себе си, че би искал неговите деца да бъдат като тези младежи и осъзнаваше, че той самият не е нищо друго, освен грубия, здрав материал, от който те винаги произхождат.“

„… за да бъдеш небрежен в облеклото и обноските си, е нужна много повече самоувереност, отколкото акуратност.“

„Декстър нямаше желание да я променя. Недостатъците и бяха неразривно свързани със страстната енергия, която се издигаше над тях и ги оправдаваше.“

„Като повечето от нас Базил не можеше да осъзнае, че в бъдеще щеше да получи много еквиваленти на онова, което не можеше да получи сега.“

„Харесвам мъжете на вашата възраст. Младежите са толкова глупави. Все се хвалят колко шампанско са изпили в колежа и колко пари са проиграли на карти.  Мъжете на вашата възраст умеят да ценят жените. […] Вие сте в най-романтичната възраст. На петдесет. На двадесет и пет мъжете си въобразяват, че знаят всичко на този свят. На тридесет са преуморени от работа, на четиридесет разказват такива нескончаеми истории, че можеш да изпушиш цяла пура, докато ги слушаш; на шестдесет- ах, на шестдесет те са прекалено близо до седемдесетте, но петдесетте са времето на зрелостта. Обичам мъжете на тази възраст. […] Винаги съм казвала, че предпочитам да се омъжа за петдесетгодишен човек, който ще се грижи за мен, а не за тридесетгодишен, за когото аз трябва да се грижа.“

П.П. Ако все още не сте чели „Нежна е нощта“, силно препоръчвам.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 186 other followers