Разпилени парченца…

За нуждата от верните думи и „Всичко е език“ на Франсоаз Долто

Posted in Психология by apieceofme on 5 февруари 2017

img_4623Да прочета „Всичко е език“ на Франсоаз Долто беше не само удоволствие (на моменти предизвикателство), а и облекчение. Все едно някой е намерил правилните думи в подкрепа на ролята на езика в подредбата на вътрешния ни свят- от това, което прегръщаме за наш образ до личната ни история, която трябва да повярваме или сами да конструираме. Думите като тухли, върху които се изграждаме и в които намираме подслон и опора. Думите като дом.

Франсоаз Долто, обаче, не говори за думите и за езика по принцип, а за значението и нуждата от верните думи; за въпросите, които остават след думите, които чуваме, но не разбираме; за белезите от думи, които са останали да живеят в нас; за думите, които могат да донесат утеха, душевен мир и посока. Посланието е ясно заявено- раждаме се, живеем и умираме през езика; обясняваме си света и взаимоотношенията ни с Другите през езика.

Стъпвайки на личната ми връзка с думите, мога да оприлича достигането до правилните думи, онези, които носят отговори и дават Смисъл, на въздишка. Нещо, което излиза от теб и освобождава пространство. Физическо облекчение, дори, все едно верните думи те намират, за да отнемат товара ти и да ти дадат възможност да продължиш пътя си напред, свободен.

Как, обаче, се изгражда (възпитава?) умението да говориш с верните думи? „То е малко, остави го, не разбира.“ е изречение, което съм чувала многократно по адрес на деца, дори не бебета, от родителите им.  Без да имам претенции за изчерпателни впечатления върху родителството в България, виждам, че то в по-голямата си степен е изградено върху основата на „притежание“, в смисъла на „аз съм те създал(а), аз знам по-добре, аз задавам посоката, твоята роля е да слушаш, да следваш“.

Основа, върху която трудно бихме намесили езика. Защото, за да има пълноценно общуване, на първо място трябва да има уважение към Другия. Преди време ви бях споделила за лекция в памет на проф. Богдан Богданов на тема „За слушането“. Един от онези разговори, които все едно те пробуждат за нещо, което си знаел, но си забравил (друго измерение на ролята на езика). Голяма част от лекцията бе посветена на подценяването на Другия в разговор- веднъж като слушател („каквото и да кажа, няма да ме разбере“), веднъж като говорител („каквото и да каже, няма да ме промени“).

Проста истина, която съотнесена към родителството обяснява най-голямата пречка пред езика. Липсата на истинско общуване между две страни. По време на една от лекциите ни много ми хареса препратката към Моника Богданова, че „не трябва да говорим на, а с бебето/детето“.  Колко от нас го могат, обаче? В книгата има прекрасни примери как с открито, откровено отношение и прости думи, се случват чудеса. Препоръчвам топло.

„…човешкото същество е преди всичко говорещо същество.“

„…преди да станеш родител е редно да се замислиш над проблема за собственото си приключило детство, за да си готов да приемеш другите не като копие на самия теб, а като твое продължение в един друг свят, в един друг живот- живота на нашите деца.“

„Потребността е нещо, което се повтаря, желанието е винаги нещо ново; ето защо, възпитавайки, ние трябва да внимаваме да не задоволяваме всички желания.“

„…човешкото същество е задължено да напредва.“

„В психоанализата се извървява историята на нашето тяло-сърце или дух-език.“

„Желанията се различават от потребностите по това, че те могат да се обговорят и задоволят по въображаем начин.“

„Съвременната жена има нужда от бебе, а също така и от мъжа си.“

„…хората искат да удовлетворят чрез децата си това, което у тях съществува като потиснато желание.“

„Нашата роля не е, както си мислим, да определяме ритъма на нуждите на детето, а да се поставяме в услуга на собствения му ритъм.“

„… Не виждам какво толкова трябва да се крие, след като поемате отговорността за нашите действия и противоречия. Да си възрастен, не означава да си безгрешен.“

„Психотерапията означава да кажеш: „С всичко, което правиш, ти искаш да ми кажеш нещо и аз се опитвам да разбера какво е то.“

„Никой не е виновен при развод: става дума за нещастие. Понякога да се разведем е по-малко нещастие, отколкото да останем заедно без любов, без желание, без приятелство, без общи вкусове и интереси.“

„Езикът изгражда мост между човешките същества.“

„Да живееш, означава именно да изпитваш всеки ден желание да оцелееш. Означава, че има за какво да живееш.“

„Юношеството се подготвя чрез ежедневно нарастваща автономност.“