Прочетох я неотдавна.
Малка книжка; от онези, които се четат на един дъх. Хареса ми заглавието, цяло предизвикателство – “Изкуството да обичаш”. Да се пише за любовта е трудно…Какво ли е да се опитваш да я анализираш и представиш като умение, като нещо, на което с повече тренировки и упражнения можеш да се научиш?!
Грабна ме от първата страница. Останах приятно изненадана и от факта, че беше написана на съвсем достъпен език, без да изобилства от излишна терминология, присъща на подобен род книги. Ще спра до тук.
Препоръчвам я на всеки, който иска да погледне любовта (и себе си в любовта) от друг ъгъл…
Ето и някои от любимите ми части.
“…Инфантилната любов следва принципа: “Обичам, защото ме обичат”. Зрялата любов следва принципа: “Обичат ме, защото обичам”. Докато незрялата любов казва :” Обичам те, защото се нуждая от теб”, то зрялата заявява- “Нуждая се от теб, защото те обичам” …”
„[…]Не че хората омаловажават любовта. Те копнеят за нея; гледат безброй филми за щастливи и нещастни любовни истории, слушат стотици блудкави любовни песни- и въпреки това малцина смятат, че има нещо, което трябва да се научи за любовта. […] Повечето хора виждат проблема за любовта преди всичко като това да бъдат обичани, а не да обичат, да са способни на любов. Оттук, въпросът за тях е как да получат любов, как да станат привлекателни. Те преследват целта си по няколко начина. Единият, присъщ особено за мъжете- е да преуспеят, да бъдат толкова могъщи и богати, колкото позволява общественото им положение. Вторият, присъщ главно на жените, е да се направят привлекателни, чрез грижи за тялото, облеклото и прочие. Други начини на привличане на околните, използвани както от жените, така и от мъжете, са добрите обноски, занимателният разговор, услужливостта, скромността, отстъпчивостта.[…] Втора предпоставка за нагласата, че няма какво да се научи за любовта, е допускането, че проблемът относно любовта е проблем на обекта, а не проблем на способността. Смята се, че да обичаш е лесно, но че е трудно да намериш подходящият обект, когото да обичаш, или който да те обичa […]”
“…Модерният човек вярва, че губи нещо- време- когато не прави нещата бързо; ала той не знае какво да прави с времето, което печели- освен да го пропилява…”
Мога да продължавам да пиша (почти на всяка страница имам подчертана хубава (=мъдра) мисъл, а често и доста повече), но се надявам това да е достатъчно за пораждане на интереса ви…Така, че : приятно четене. / ще ви хареса, гарантирам :) /
Бързай бавно 
Здравей!
Много се радвам да открия, че все още има хора, които оценяват по достойнство Фром, имайки предвид, че вече името и работата му са заклеймени едва ли не като клише :(
Силно ти препоръчвам още една негова книга – „Бягство от свободата“. Не е директно сързана с любовта и отношенията между мъжете и жените (които теми веждам, че са ти на сърце ;) ), но пък отделни пасажи, извадени от нея, могат да се съотнасят към всеки аспект от живота, в т.ч. и към любовта :) Продължавай да четеш Фром, наистина е много облагородяващ автор, а и пише достъпно за масовата аудитория :) Изобщо смятам, че всеки човек трябва да получава пълен комплект с книгите му на 18тия си рожден ден ;)
Мисля, че съм я чувала, затова съвсем скоро като си открадна малко свободно време ще я видя :) Иначе, след „Изкуството да обичаш“ прочетох „Да имаш или да бъдеш“. Пак е хубава, но не се чете толкова лекичко като първата. Колкото до идеята за комплект с книгите му за 18ят р.д., гласувам с две ръце.
Останала съм с впечатлението, че следваш психология…Само ако знаеш колко ти завиждам :)
Да не забравя- кой каквото иска да нарича клише, а ти не се ядосвай…Отговори с „класика, не клише“. Усмивки:)
Повярвай ми, не е за завиждане. Пътят е трънлив, очакванията се сриват на пепел, а удовлетворението се замества с несигурност – „дали не сгреших?“. Тъкмо преди минути писах в своя блог по този въпрос, предполагам ще го прочетеш.
Може да се каже, че аз ти завиждам малко, защото след като завърших Търговско-банковата гимназия, щеше да ми е много по-лесно да уча някаква икономическа специалност и като теб да си чета подобна литература за удоволствие. Нали знаеш – чуждото е по-хубаво…
Да се разменим за малко :)
Така, аз ще оценя повече моята специалност, ти твоята и пак всичко ще си бъде ОК, а ние щастливи и доволни от избора си:)
Специално за хора като теб е измислено названието „оптимист“ :D
:)
Виждам че има хора които сериозно са заинтересовани от Изкуството да обичаш,тъй като аз лично уча психология и съм изчел почти всичко на Фром мога да ви кажа че това което е развито в тази книга в последствие се допълва в откъслечни пасажи.Препоръчвам ви Изкуството да бъдеш написана като едно цяло с Да имаш или да бъдеш,но впоследствие разделена и Психоанализа и дзен-будизъм.Качил съм я във форума на Изворите:)))
мерси :)
„Човекът за самия себе си“, е също много интересна книга. Но най-много ми хареса от книгите на Ерих Фром „Анатомия на човешката деструктивност“.
Ама много не обичам така! Ето сега на- седнал съм да пиша доклад за Ерих Фром, отбивам всякакви хвърчащи към мене спамове и скайпвания, устоявам на всичките си компютърни изкушения… само за да се натъкна на нещо което няма как да подмина просто така…. КАК МОЖЕ!? Сега през цялото време докато си оформям доклада (който впрочем е за утре) ще си мисля за това какво приятно впечатление ми направи лъчезарната госпожица Василева, с нейната страничка и… не, няма да гледам още колко изкусителни линкчета има отстрани.. Нееееее… Отиде си концентрацията ми безславно!( Но не и напълно! Ето- Букмарквам го в раздел „за после“ и се връщам в Гугъла работата да си довърша.
Беше ми приятно, ще посетя за повечко време скоро (след като се върна от Open House-а на AUBG най-вероятно)
До нови срещи, обичам ви!
* г-ца Василева е изчервена *
Мерси за хубавите думи, допринесе да си легна с голяма голяма усмивка :) Желая ти успешна и съсредоточена работа :)
П.П. Надявам се не смяташ преминаването на „ти“ за неучтивост : )
Благодаря ти Мария че коментираш точно тази книга – а да те попитам чела ли си и имаш ли коментар за книгата „Умението да обичаш“ на Дон Мигел Руис
Здравей Жоро :) Не, нямам поглед върху „Умението да обичаш“, но веднага си я записвам за издирване :) Хубава седмица!
Хубав ден Мария :) Усмихната и успешна седмица :)
От Ерих Фром съм прочел съм първите два тома плюс Бягство от свободата-даде ми нов поглед върху живота,определено е обогатяващо.
Лора впечатли ме това което си написала. Аз също съм от Търговско Банковата, но както се очакваше записах Финанси в унсс и постоянно се чудя дяли не съм се прецакал :d би ми било интересно да научя кякво съм изпуснал.
От вас оставам с впечатлението, че е хубаво да се чете! :) :)
Хаха шегувам се ;) Разбира се, че е хубаво особено комбинацията 30% четене – 70% практика на прочетеното, иначе няма смисъл да го знаеш без да го изживееш. Успех! 2pac 4ever!
ПС: Веднъж стигнах до следния извод при идеята, че едни хора (Ерих Фром) учат други хора (вас):
„Човек не трябва да оставя следи след себе си, защотото някой друг може да се обърка и да ги последва“ ;)