Отново в изходна позиция. Начало на обратното броене.
Излезе от живота ми толкова бързо и внезапно, колкото и влезе.
Да, знаех, че всичко е игра, че трябва да го приемам като на шега, че ще е за кратко.
Да, дори Аз бях тази, която определи правилата. Не съм забравила.
Да, мислех си, че ще съм подготвена. Опитвах се да повярвам, че с теб или без теб, няма да има (голяма) разлика.
Да, преструвах се (успешно), че не ми пука, че мога да бъда като мъж в любовта- без чувства и “излишни” емоции.
Да, признавам.
Но…
…истината е,че ми е трудно да махна с ръка и да обърна страницата. Винаги ми е било. Може би така трябва.
Да се сбогуваш с човек, който от никой се е превърнал в Някой за теб, който не само е бил част от живота ти, но е и оставил следа в него…та сбогуването с такъв човек НЕ трябва да е лесно. Няма да е честно спрямо преживяното, спрямо него, спрямо теб.
Казват, че хората плачат когато свършва нещо хубаво. По-добре не бих могла да го кажа.
P.S. Съдба.
Бързай бавно 