Още я чакам…Онази утрин, в която се събуждам и навън всичко е бяло…Мога да стоя залепена до прозореца с часове, наслаждавайки се на красотата. Не случайно казват, че зимата бил сезонът на съзерцанието. Обожавам и спокойствието, което ме завладява, докато се взирам в побелелите клончета на дърветата. Спокойствие, което не ми дава да мисля за нищо друго, освен за снежната приказка, за да мога да изживея пълноценно подареният ми миг блаженство. Миг, в който няма минало, нито бъдеще. Само аз и снегът. И една едва доловима усмивка….Миг, в който времето спира.
Има няколко неща по които разбирам, че зимата е дошла. Миризмата на портокалови кори, песента Last Christmas на G. Michael, коледните реклами на Coca-Cola и не само, детските игрални филми за дядо Коледа, които всяка година са едни и същи, украсата- първо по улиците на града, после вкъщи, плюс тази сутрин. Това са и нещата, които по принцип ми носят коледно настроение. Но него тази година съвсем го няма. Затова и я чакам; в нея е последната ми надежда…
Помня как като бях малка очаквах с нетърпение 24ти. Под нетърпение разбирайте, че исках да украсяваме още от 1ви декември, когато и започвах обикалянето за подаръци, а с него и претърсването на къщата за такива, предназначени за мен ;-) /между другото, винаги успявах/. Купувахме толкова рано елхата, че на Бъдни вечер вече капеха иглички (само за справка, т.год. я купихме…хм…вчера…и още си стои там, в ъгъла, полуукрасена).
От няколко години, обаче, Коледа е празник като всеки друг. Поредният. Nothing special, независимо от усилията ми да я почувствам. А преди беше празникът на празниците.
Изгубих магията. Не тя ме напусна, АЗ я изгубих.
Порастваме, ще каже някой.
Оправдание, ще кажа аз.
Бях си обещала, че независимо от годините, искам да има неща/поводи, когато да се държа/ радвам като децата. Оказа се по-трудно, отколкото си мислех. Нека добавим факта, че съм на 20, не на 40. Тъжна картинка…
Хубавото на цялата история е, че все още нищо не е загубено (или поне не всичко). Имам на разположение малко по-малко от 24 часа, за да “открия” Моята Коледа.
Ще започна от елхата… : )
P.S. Нещо весело за накрая- казват,че в живота на човек има 4 периода:
1) Когато вярва в Дядо Коледа
2) Когато не вярва в Дядо Коледа
3) Когато самият той е Дядо Коледа
4) Когато прилича на Дядо Коледа ;-)
Бързай бавно 
Хе-хе, готина периодизация ;-)
А за настроението – удари една-две-три-четири водки, другото остави на въртящия се „стол“.
Ако не можеш да се зарадваш сама…, никой друг не може :-) А Коледа си е поредният повод да се чувстваш щастлив, било то и лъжливо.
Ще видя какво мога да направя по въпроса :)