Уморена…

Уморена съм…

Искам да живея в Япония. Поне за малко. Един от преподавателите ни този семестър е живял там и от време на време ни разказва по нещо интересно за страната на изгряващото слънце. Понякога имам чувството, че говори за един изцяло различен и далечен свят. По-добър, може би. Днес си спомних за думите на един японец, опит за обяснение на разликата между Япония и Америка или Европа, примерно. „Всеки път, когато пътувам от Япония за… (изберете си :) ) осъзнавам, че напускам страната на предварително взетите решения и преминавам в света на спонтанните такива“.

Аз се уморих да избирам. Искам да знам отговорите предварително.
Уморих се да избирам какво да направя първо, какво второ, какво да пропусна…
Уморих се да избирам между полезното и приятното…
Уморих се да правя компромиси. Със себе си и с Другите.
Уморих се да избирам от сутрин до вечер, от това дали да се събудя в 7 или да спа до 10, до това дали преди да си легна да дочета „Престъпление и наказание“ или да завърша със задължителния минимум от 10 страници по икономика…плюс още 1001 неща.

Колко по-лесно би било да знам какво да правя и…просто да го правя. Пести време. Пробвала съм с план, но не се получава. Винаги изниква нещо непредвидено и…до тук с „трябва да направя това, после това“. Ама нали едно от качествата, които се ценят при специалистите е „гъвкавостта“, затова предполагам просто трябва да свикна. С избора.
Все пак, дори и да знам, че няма как да имам отговорите на всички въпроси, искам да поживея малко в Япония ;-)

…може би проблемът е в зодията…везни…

А…и още нещо…уморих се да избирам дали да танцувам на дискотека или да се правя на „голяма“ и пораснала и да се поклащам елегантно на едно място… ;-)

P.S.Наистина съм изморена…Този семестър колкото и всичко да е в пъти по-интересно и по-приятно, е и в пъти по натоварващо като задължения, курсови работи, домашни, предварително прочетени материали… Скоро няма да имаме време да дишаме… Сигурно така трябва.