За страха от неуспех или What would you do if you weren`t afraid?

След като ме поздрави за заминаването във Варшава и ми пожела успех, попитах една колежка защо и тя не се е явила на изпит за местата в университетите в Германия. Знаех колко много обича тази страна и колко добре говори немски. Отговори ми, че не се чувства достатъчно авантюристично настроена…

Първата мисъл, която ми дойде на ум и която бях чувала хиляди пъти по разни обучения или в различни книжки за self development, беше:

What would you do if you weren`t afraid? или , ако предпочитате, “What would you do if you know that it`s impossible to fail?”

Когато се колебая дали да направя нещо или не, се сещам за тази мисъл. Определено помага; действа като прилив на енергия и сили.

Страха от неуспех или страха от неизвестното, съзнателно или не, съставлява голяма част от живота ни…

Процентът на хората, които са склонни да поемат рискове е значително по-малък от този на хората, които предпочитат да не нарушават спокойствието си и да променят каквото и да е в живота си. (Тук искам да уточня, че не става въпрос за живот в стил ден-за-ден, защото това е другата крайност.)

Защо толкова ни е страх да опитаме нещо ново, чийто резултат няма как предварително да знаем дали ще бъде в “+” или в “-“ за нас?

Страха от неизвестното, непознатото, страха от евентуален неуспех са нещо, с което се срещаме всеки ден… Дали под формата на “да му/й призная ли чувствата си?” или пък “да осъществя ли този бизнес план?” , в общи линии нещата се препокриват. Въпросът е дали сме готови да приемем последствията от направения избор…Само “загубите” са под различна форма: чувства, в първия случай, пари, във втория.

На едно обучение по Управление на промяната (Change management), при определяне на това какъв тип личност съм според начина по който подхождам към промените в живота си, резултатът беше „експериментатор“…

Радвам се, че не позволявам на страха от неуспех да управлява живота ми. Рискувам и се радвам, когато си е струвало, а неуспеха приемам като част от играта… Не знам как, но се научих лесно да се справям със загубата и да продължавам напред…

А вие?

Пуснете си някоя песничка, отпуснете се, затворете очи и си задайте въпроса „какво бихте направили ако не се страхувате или ако знаете, че няма как да се провалите“…

Достатъчно смели, силни и търпеливи ли сте, за да се борите за мечтите си?

P.S. И аз се страхувам от това какво ме чака там, дали ще ми хареса, дали ще се справя; и аз се страхувам от неизвестното, но повече се страхувам да пропусна дадена възможност от страх, отколкото да приема предизвикателството и да не успея.

Един ден не искам да си кажа „бих искала да съм направила това, бих искала да съм опитала онова…“, а „искам пак“.