Скоро ми се случи нещо много хубаво, което мога да определя и като романтично :) Щастлива, споделих за преживяването на една приятелка, а тя взе, че…избухна в смях. Недоумяваща попитах кое е толкова смешното, а тя отвърна, че вече не вярва в романтиката, първо, и, че романтичните мъже не стават, второ. Да си го знам.
Спомних си за една мисъл, която гласеше, че красивите мъже не са добри в леглото…защото не им се налага. Дали е същото и с романтиката? Дали романтичните мъже са такива, само защото няма с какво друго да впечатлят? Ако изглеждаш добре и ако знаеш, че да, имаш приятелка , но стига да решиш от раз можеш да я замениш с друга, тогава (предполагам) не ти трябва да бъдеш романтичен…А може би пък именно тези плейбои ;-) са сред най-романтичните мъже…За да хванеш нещо на въдицата, ти трябва примамка, нали?
Получава се, че и в двата случая, романтиката е просто инструмент. Да се харесаш, да те харесат.
О, колко жалко би било, ако всеки път, когато някой те зарадва с нещо мило, малък жест, изненада…всъщност преследва друга цел и просто е заложил на “романтиката” като на неговата печеливша карта.
Ако мога да избирам между това някой да не бъде романтичен, но поне искрен, определено бих избрала него, вместо някой, чието истинско лице не познавам, макар да ми предлага вечеря на свещи и ми говори (хубави) заучени фрази.
Цяло лято работих с един френски playboy :) , който не спря да повтаря, че аз и приятелките ми все още сме били малки и сме търсили “принцът на белия кон”…но след още някоя годинка сме щели да разберем, че такъв няма.
Мъртва ли е (безкористната) романтика в 21 век? /като изключим тази от американските филми…/
Не е ли тъжно да си на 20г. и вече да не вярваш в романтиката? В любовта…
Бързай бавно 
Тъжно е, да. Вярвай в романтиката, моля те!
Ще се опитам :) Поне още малко…
Всъщност всичко е в това, че принцът на бял кон е метафора, и това, че днеска може да се появи на мотор Харли Дейвидсън, вместо на чистокръвен арабски кон, не променя нещата – това ще си е пак същият пич и който аз лично смятам че съществува, както мисля, че съществува и принцесата от сънищата, нищо, че няма да е пременена с кралска премяна ;)
А дано си прав:)
Моторите също са си добра опция, съгласна ;-)
Хм, принцове, принцеси и докеси.. дрън дрън! А доколкото до романтиката Оу! Тя е жива! :D Виж сега.. говоря за мъжете.. да някои я използват като средство, примамка, други са неспособни на такова нещо, но определено има и такива, които са романтици по душа. Става въпрос за това, че ние мъжете се страхуваме или сме неуверени да се покажем като романтици. Защо?! Еми защото не искаме да изглеждаме лигльовци (все пак сме силната половинка, за вас остава романтиката!) и често свеждаме романтиката до подаряването на цвете или някоя гадна китайска мишка ЕСТЕСТВЕНО със сърчице! Как без сърчице?! ..Та поради тази ни неувереност или по скоро за да я скрием, ни е по-лесно да си бъдем дебилни. Ами по лесно е! И все пак ако някой романтичен мъж се почувства достатъчно уверен, влюбен (загубен) то той може да те изненада ;) много приятно!
..любовтаа.. Е как не вярваш?! Любовта има много начини да бъде изразена, да понякога е кратка, но я си помисли след една раздяла (някаква) какво чувстваш?! Липса може би.. ето това ти е любов! „Да обичаш значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.“ – Унамуно (добавка ако не съм те убедил самият АЗ! :P)
Допълнение: аз се изключвам от числото на романтичните, поне за известен период! :)
„Романтиката е сега в машините“, цитирам, надявам се никой да не ми отреже главата заради този цитат на Вапцаров. Обичам да споменавам този цитат, когато усетя, че „романтикът“ всъщност играе добре заучена роля! :)
Дано от позицията на моите мноооооого години да не ме сметнеш за непоправима романтичка, но вЕрвай ми, все още се намират романтици, нищо, че са на изчезване… Просто трябва да се научиш да откриваш закодираните послания, че нали знаеш, мъжете много обичат да скриват истинските си чувства зад напълно тривиални жестове!
Не губи вярата в тях! :) Усмивки!
morkov: Предполагам, че повечето се страхуват, обаче не разбирам защо…Ние няма да ви помислим за лиглъовци, а за същества, които о!, изненада, могат да чувстват (по-точно, да показват, че чувстват…нещо си, не е задължително да е любов) :) А, че е по-лесно, по-лесно е…Дали е по-правилно само?
Колкото до любовта…Цитираната мисъл изчерпва всичко. /позволих си да я направя така, че повече да се забелязва, ама мнооого ми хареса/
Двойна порция усмивки от мен и съквартирантката :)
За Ивката: Може и в мен да е проблемът; да не съм гледала с достатъчно широко отворени очи за закодирани послания :) Ще се радвам ако греша и се окаже, че романтиката е жива… Поздрави!
Морков, Говорех образно. Нито „принцовете“ са истински принцове, нито „принцесите“ са истински принцеси (освен ако не са с кайма и кашкавал, тях много ги обичам :) ). Относно това дали сме по-силния пол, може много да се поспори, но не му е точно тук мястото.
Романтиката нема умре (с ударение на у-то ;) ).