На сбогуване…

*Заб.: това е обръщение към най-близките ми приятели и познати, като за целта ще “боравя” с конкретни имена и случки :), и ако не ме познавате, съществува голяма вероятност поста да ви доскучае. Казвам го в началото, за да се чувствате предупредени :)

Преди известно време имаше опит за създаването на класация за най-хубавата българска дума. Не помня коя беше поставена на челното място. В “списъка” присъстваха думички като “отечество”, “родина”, “мама”, “обичам те”, “благодаря” и т.н. Отдавна щях да съм забравила за всичко това, но по повод класацията бтв бяха направили репортаж и анкета, като спираха разни хора, за да ги питат за тяхната най-любима дума. Завършиха с една възрастна жена, която каза :

”Най-хубавата българска дума е “Сбогом” и означава “С Бога напред”.

От тогава винаги когато чуя “сбогом” се сещам за тези думи…
Звучи красиво, нали? “С Бога напред”…

Все пак, когато ми предстои раздяла, когато трябва да изрека думичките “сбогом”, когато трябва да ги чуя…дори да знам, че означават нещо хубаво…ми е тъжно. Както напоследък много хора се изразяват- боли. Дори раздялата да е за кратко. Дори да е за добро.
Може би защото всеки е изпитвал какво е да си обещаеш с някого, че няма да се забравите, че живеем в 21 век и комуникацията е улеснена до max, че ще се чувате/виждате/споделяте… В началото нещата се доближават до този (повече от съвършен) вариант, но после, малко по малко, писмата стават 1 на седмица, 1 на месец, 1 на…Откъснат си от ежедневието на най-любимите си хора; те са откъснати от твоето и…нещо се губи, нещо започва да липсва. Отчуждаване. Малко по малко; неусетно. Хората са го казали- “далече от очите, далече от сърцето” и въобще не става въпрос само за хора, които сте обичали в смисъла на ваша половинка :), а и за приятелите. Даже раздялата с приятели е по-болезнена, защото мъже/жени…все повече се убеждавам, че те са до време (връзките), докато виж, приятелите…

Естествено, надявам се да не изпитам тези последствия, но съвсем скоро ми предстои поредица раздели за немалък период от време с хора, които страшно много обичам и с които съм свикнала да прекарвам времето си, да споделям радостите си, да търся съвет…и ми е малко странно…Ако трябва да съм честна, дори не мога да осъзная факта, че от казаното “чао” и “всичко хубаво” до следващото “колко ми липсваше” и „колко имам да ти разказвам“ ще мине цяла година, или повече.
Малко и ме е страх. От неизвестното. От това дали ще изпълним поетите обещания за редовна комуникация :) (аз моите и те, техните), до това какво ли ще бъде когато се върна. Ако има хора, които са се разделяли за 2, 3, 5, 10 г или завинаги, сигурно ще помислят, че прекалено много драматизирам нещата. Да, това е само 1 година, наистина, и предполагам ще отлети ей така, мигновенно, но за първи път ще разбера какво е да си някъде далече, от приятели, от семейство, от България….

Ок. Спирам дотук. Сега ще се опитам поименно да благодаря на част от невероятните хора, които са се докоснали до живота ми и са оставили следа. За пореден път искам да им кажа колко много означават за мен и така…. Реда на “изброяване” не е по важност :)

Днес се разделих с две чудеса :), с които рядко минава ден без да се чуем/посмеем/поспорим и видим и които страшно много обичам.

Дил… По-известна като “съквартирантката”. Моята при това :) /колко хора ми завиждат само!/. Когато започна “съвместният ни живот” ;-) , най-честият коментар беше :”Абе вие двете…как живеете заедно?!!”. Отговорът е: забавно. Случва се да се смеем така, че целият вход да ни чува и сигурно се пита какви са тези дечица. Вярно, случвало се е и да вървим мълчаливо до Винса, в знак на протест- аз срещу нейната гледна точка, тя срещу моята, но накрая винаги всичко си идва на мястото. Какво още ми се е случвало с нея- да ходя на хаус парти, дори не само едно (не че се оплаквам), да си почиваме с учене, когато ни предстоят изпити, (забележете- “почиваме” с “учене”), да ходим на дискотека, когато ни се прииска, ей така, двечките, да загубя един бас и да и правя масаж цяла седмица!, да спорим за 1001 неща, да се съгласяваме за други 1000001 и така… Мило, въпреки всичко и заради всичко, много те бичкам :) Друга като мен няма да намериш, това си е повече от ясно, но спокс, и аз няма да намеря :) Продължавай с първите крачки в блогването, защото има хляб в теб :p Купи си електронен бележник, тъй като вече няма да има кой да ти напомня ;-) Научи се да готвиш (поне колкото аз, което, знаеш, не е много, а още по-малко сложно). Намери си мъж ;-), грешка- дай шанс на някои от тези, които вече са те намерили:) И, най-важното, stay cOoL! ;-)

Ати…Ех, какво да ви кажа. Първата ми асоциация е :купон. Но не какъв да е, а луд и до зори!(разбирайте 5,6,7…9h! ;-) ) Най-голямото ми притеснение е, че като се върна ще се е окротнала. Не и давайте, плс! Ати, мило, равна нямаш :) Не знам във Варшава кой ще си намеря да ми се връзва на ъкъла, от една страна, но и да издържа на темпото, от друга ;-) Голям екип сме! №1 ! :) /и ти оставаш без “творчека” (разбирай „купонджийска“) половинка/. Да не се ограничавам само и единствено до купона…Разговорите на кафенце, когато си обсъждаме разни бъдещи нещица, също са ми любими ;-) Да не забравяме “движението” (патентовай го) и това, което чувам по 100 пъти на ден :”вие сте луди, бе”. Ще ми липсва спането вкъщи, правенето на пищови, оплакването от мъжете, признаването на същите :) и все такива забавни неща. Приятелството ни е от скоро, но знай, че вече си незаменима :p Ще разбереш какво е да живееш с горното чудо, за което искрено ти съчувствам (шегичка, Дил :) ), да де- благородно ти завиждам :)

Ванката също вече е някъде из Хамериката. Ако не беше той, нямаше да го има този блог и следващият пост ;-) Заедно с него ще ми е мъчно и за Тяната :).

Елена… Тя не харесва блога. Никак даже. Бил пропит с романтика и ала бала глупости ;-), но след разговори с нея съм особено продуктивна и са се получили някои от постовете, които най-много се четат- последният „Мъжете и романтиката“. Елена, вече е в комплект с Миленка :) (автор на култовата вече реплика „Да му купя ли цвете?“) и просто няма как да не говоря за едната, без да намесвам другата. И двете много ви обичкам и ще ми липсват разните нещица, които постоянно измисляте (било то думи, изрази, игри, жестове…). Много е забавно с вас. Продължавайте така!

Жоро…Хм…от него знам едно изречение, което винаги ми дава кураж и сили :”ако искаш да се развиваш трябва да намериш зоната си на комфорт и да излезеш от нея”. Ако не беше той, нямаше да отида нито в Румъния (International Culture Preparation Seminar), нито в Норвегия (ISFiT 2007). Общуването с него винаги ме е зареждало и ми е давало много. Е, спорили сме по доста въпроси, но като сложа нещата на кантара, повече са допирните точки и определено съм научила страшно много от него. (+ всички от @- партитата, танците, игрите…)

Ще ми липсват още: Мърфи (винаги усмихната, винаги готова да помогне и да ни даде информация ;-) ), Соси (която, не спира да ми се радва и направо не мога да повярвам, че ще и е толкова мъчно за мен…мило, и на мен много ще ми е мъчно за теб:)…кой ще ми доказва/показва, че и на нашата печка могат да се пържат картофи и кой ще „констатира“, че зелевата ми салата е нарязана като за…кон! /втори път не съм се пробвала оттогава!/), Надя (на която просто и се възхищавам как успява да съчетава университета, купоните, любовта и то по най-добрия начин!…искам и аз така), Антон (хем да ме/ ни забавлява, хем на моменти да ни влудява :p) , Петко (който, когато почерпих за Варшава си взе бонбон само, за да не ме убиди: “Черпиш затова, че няма да те видим една година?!”…беше много мило, 10x!) и Ивето, които вече са комплект и са супер сладки заедно :) , Дара и Яна (с които можем с часове да си говорим колко яко е в Бургас или да се иззумяваме колко малък, всъщност, е Бургас), Дорито (която, чрез личния си пример :) ни дава сили да продължаваме да вярваме и да търсим любовта)…абе ще ми липсва цялата ни група ,а 8 ми декември вече е далече ;-)

Има още много, с които ще трябва да си пожелаем “на добър час” и да поемем по различни пътища, но с тях поне ще се видя (предполагам…или по-скоро се надявам) септември, след САЩ, затова засега спирам дотук. Дано не съм забравила някого…
Обичкам ви всички :)

P.S. Попълвайте кутията за клюки от време на време ;-)