Това е една от книгите, които могат да преобърнат живота и мирогледа на човек.
Излишно е да разказвам за книгата, затова само ще използвам няколко изречения от предговора към творбата:
“Зорбас- това е олицетворението на човека на действието, на жизнеността. […] Зорбас е самата динамика във всичките и аспекти, животът с всичките му противоречия, фокусирани в една личност. И въпреки това от него лъха дълбока човечност, искрена и топла любов към себеподобния. Имаме чувството, че сме го срещнали, че утре пак ще го видим, защото той е един от нас, хората, които грешим и се разкайваме, любим и мразим, щедри сме и сме скъперници, смели и страхливи. Хора обикновени, от плът и кръв…”
А ето и една миниатюрна част от нещата, които страхотно много ми харесаха :)
“Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата.”
“Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.”
“Отново отекна вътре в мен,…, ужасното предупреждение, че този живот е единствен за всеки човек… Един разум, който се вслушва в това…предизвестие, се изпълва с решимост да победи дребнавостите и слабостите си, да победи леността и празните големи надежди и да се вкопчи изцяло о всяка отлитаща завинаги секунда.”
“[…] Сякаш Христос беше някакво лекарство, което човек взема само когато заболее тежко; докато е жив и здрав и яде и пие и люби, не му трябва.”
“Алексис- рече ми той,- ще ти доверя нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: Господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!“
И едно от нещата (има много такива), с които не съм сигурна съгласна ли съм или не… :
“Половинчатите работи- половинчатите приказки, половинчатите грехове, половинчатите добрини докараха света до днешния му хал. Стигни бре, човече, до края, карай и се не бой! Повече го е гнус Господ от половинчатия дявол, отколкото от архидявола!” (Дали?)
Ако аз не съм, дано някога, някъде, някой ви я препоръча така горещо, че да няма начин да устоите и да я прочетете :)
Ако има списък със задължителните книги, които човек трябва да прочете до края на живота си, то определено тази ще бъде сред първите. И с право.
10x на човека, който ми я препоръча и на Ванката, който ми я даде:)
Бързай бавно 
Олеее трябва да я прочета! :) :)
Направо си е задължително :)
Казандзакис е много голям – писател, философ, мъдрец. На български, освен Зорбас, са преведени Капитан Михалис, Христoс отново разпнат, Последното изкушение (чиято екранизация от 1988 на Мартин Скорсезе с Уилям Дефо и Харви Кайтел е също изключителна), Рапорт пред Ел Греко и първият му роман – Змия и Лилия (който беше сред вдъхновенията ми като прохождах в литературата). По Змия и Лилия, в комбинация със Саломе на Оскар Уайлд, имаше чудесна постановка преди години, с Ани Пападопулу и още три свежи актриси. Жалко, че не се играе.
Тази книга е като Библията. Когато я отвориш, винаги откриваш по нещо, което си пропуснал предишния път. Четете и „между редовете“, защото тя е една мисловна вселена.
Това е една от най-любимите ми книги! Казандзакис е едно от най-големите имена в литературата, макар и само за онези, които имат очи да видят и разум да го разберат…понеже простичките неща са най-прекрасни, и най-неуловими :)
Прочетете тази прекрасна книжка и ще разберете толкова неща за живота, че ще ви се струва, че досега сте го живели наполовина…
Никос Казандзакис е мой любим автор. Всичките му книги са прекрасни. Но си спомнян имах един тежък период в живота си и благодарение на неговата книга „Рапорт през Ел Греко“ аз отново намерих себе си. Великолепен автор.
Тази книга -„Алексис Зорбас“ е велика, както е велик и нейният автор Никос Казандзакис. Но толкова, не по-малко, е велика и другата – „Рапорт пред Ел Греко“. Това са книги, които препрочиташ с удоволствие.