„Нежна е нощта“, Ф. Скот Фицджералд

Отдавна и се каних. Хареса ми, но сякаш очаквах повече или нещо по-различно, не знам… Все пак я препоръчвам.

Ето и какво най-много ми хареса:

“…Понякога човек трябва да бъде безпощаден; всички заслужаващи уважение хора са безпощадни към себе си. “

“…Тя говореше като човек, уморен да казва неща, в които не вярва.” (…)

“…Когато се отдалечаваш от една мъка, струва ти се, че трябва да минеш обратно всички болезнени стъпки, които са те довели до нея.”

“…Понякога е по-трудно да се лишиш от една мъка, отколкото от едно удоволствие.”

“…Ако знаех какво съм сторила, за да заслужа това, бих го понесла търпеливо.”

“…Запомни как ме обичаш-беше прошепнала тя. Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

“…Човек никога не знае колко място заема в живота на другите.”

“…Човек никога не може да каже какво точно е изпитвал. Ти можеш ли?”

“…Никое същество не може да обгърне друго изцяло.” (нужно ли е? )

“…Самотно и тъжно беше да знаеш, че сърцето ти е празно за другия и неговото за теб.”

“…- Можа ли да се поразсееш?
– Доколкото може да се разсее човек, който бяга от себе си.”

“…Искал бе преди всичко да бъде смел и добър, но още повече бе искал да бъде обичан.”

“…- Жена ти не те обича. Тя обича мен. […] С мен ще бъде по-щастлива.
– Ще бъдете нови един за друг…”