Run Away

*Започнах с “в живота на всеки човек настъпва момент, в който му се иска или налага да избяга”. Изтрих го. Може пък да има хора, на които не им пука. От нищо и от никого; никога. Хора, които не бягат, а посрещат случки и емоции с гордо вдигната глава, очи в очи. Трябва да има такива хора…*

В живота ми понякога настъпват моменти, в които ми се иска да избягам. От себе си, от Другите, от места, от чувства, от отговорности, от поети обещания… От реалността. От Утрешния ден, от бъдещето, от порастването. Бягам от равносметки. Бягам от и в спомени…

Скоростта е различна, посоката- не винаги известна.

Понякога се затварям в себе си, друг път си изработвам удобен нов (и фалшив) образ и се крия зад неговата маска…

Понякога слагам край на връзки, трия телефонни номера, променям прическа, стил…

Да бягаш не е лека задача, дори напротив… Изтощително е и не винаги успешно. Въпреки всичко (и за съжаление) понякога е единственият възможен изход. Ако искаш да оцелееш, примерно.

Бягствата носят промяната със себе си, затова някои може да бъдат и полезни… Важното в случая е предприетото бягство да бъде по ТВОЕ собствено желание, независимо от причините и дали си струва или не в очите на Другите.

Когато бягаш, защото се налага е… страшно.