Иска ми се днес да е неделя. В неделя колкото и както и да си губя времето никога не ме е яд. Никога. Никога.Излъгах. Почти никога.
Да, ама днес е сряда. Нещо повече- днес е точно срядата преди утрешният ми изпит по икономика на прехода. Официално начало на сесията. А аз по време на сесия чета най-много и гледам най-често. Лош навик. Миналата година Дил ми беше казала, че съм разменила пропорциите на учене и почивка и, че по-скоро си почивам с учене :) Ей това май не трябваше да го пиша. Сега сигурно развалих доброто ви мнение за мен. Ако въобще съм създала такова. Както и да е. На всичко отгоре съм болна. А да си болна sucks. Попринцип, още веднъж когато си далече от мама, два пъти повече по време на сесия. Късмет. Новогодишен.
Слушам Сигнал – Сляп ден за не-знам-кой-път, както не знаех и че я имам. Винаги когато случайно откривам някоя любима песничка ми става едно такова хубаво и усмихнато :) Изгледах още един епизод от Анатомията на Грей (трети за днес), направих си от полуготовите спагети (вече не защото това е единственото, което умея, а просто защото в момента нямам желание и сили за нищо друго), почетох малко от Капитал Light (pippi е права- новата му визия е наистина по по най ), появих за мъничко на “графити парти”, тъй като времето така отлитна, че е време за сбогувания и …
Опс. Часът вече е 01:25. Официално сме Утре, .т.е. четвъртък. Днес не искам да е неделя. Искам да се събудя и да е сряда. Може би бих я оползотворила по-добре. Оптимизъм никога не ми липсва, да :) *Ключовата дума тук е “може би” * :p Anyway. (За да не повтарям пак “както и да е”, не за да демонстрирам брилянтен английски, какъвто нямам, но на какъвто един ден бих се радвала…да ви каня на чаша чай с истински British accent :p )
Ако се намират и други болнички като мен- да оздравяват възможно най-скоро.
Ако има хора в сесия (а знам, че има)- късмет!
P.S. Тцтцтц. Това е първият ми истински пост за 2008, защото предният бе по-скоро copy и paste, и вместо нещо от типа на “обичайте се, радвайте се, усмихвайте….” бла бла бла, май е по-скоро мрън мрън мрън, но пък и от това трябва да има…предполагам :p
P.S.2. Първите снимки са от “графити партито”, както сте се додетили *ако сте се зачели в поста”, а тази тук… Btw първата е оголемена, защото никой, освен най-близките ми приятели, не вярва, че съм срамежлива. Сега даже се изчервих. А тази тук е от Нова година, а сладураната до мен е сестра ми :) Искаше ми се да намеря някакъв предлог, за да я сложа в сайта- я някоя дума за новогодишната вечер, я някоя за колко обичам сестричката си и колко ми липсва, я за.. Накрая, обаче, реших да я пусна ей така ;-)
Хич недей да се косиш – всички сме тъй – когато трябва да се учи- отлагаме до последно, докато ножът съвсем опре до кокала :)