Lonely hearts …
Не бих го гледала втори път.
Не бих го и препоръчала на никого.
…Въпреки Джон Траволта и Салма Хайек…
Не, не спада към категорията “ужаси”(imdb.com го определя като криминален /драма/ трилър ), но все пак има прекалено много кръв, прекалено много смърт, прекалено много мъка. Такива филми трудно могат да ме разплачат… При все, че на “глупавите американски филми” с романтичен или не дотам романтичен край съм готова от раз. Истинската мъка, казват, е безмълвна…
Затова пък ме наведе на някои размисли, които много отдавна ми се е искало да споделя…
И преди съм споменавала как Диляна всеки път когато разговаряме за филми, въздиша укорително “Наистина не знам как може да не си гледала дори първа част на “Пришълецът”…!!!”. Което предполагам я учудва повече е, че и нямам намерение да променя този факт. Няма и да имам…Класика?!
Сега, обаче, няма да говоря за филми като “Пришълецът”. Не само, защото не съм го гледала, а и защото поне в моите очи спада повече към графа “фантастика”. Няма да говоря и за трилъри или екшъни. За филми с много кръв, побоища, смърт… Бам бам бам. В тях все пак при наличие на желание и малко по-усилена мисловна дейност, можеш да откриеш някакъв смисъл, някаква история… Ако са направени добре може дори да ти харесат. (направени добре= кървавите сцени не се излагат в детайли, а по-скоро се загатват).
Ще ви говоря за филми като “Saw” (гледала съм само първа и втора част, като “гледала” е малко пресилено да се каже…), “Halloween” и … хм, май това са единствените “ужаси”, които съм гледала. Периода в години между двата е малко повече от 2 и половина. Желанието да ги гледам не е било мое и винаги преди да началото съм си казвала „ще издържа; ще издържа“…
Филми, които се въртят около извратени, болни хора, които поради някаква си причина убиват други, невинни… По начин, от който (попринцип) можеш да настръхнеш…
Може ли някои да ми обясни що за човек трябва да си, за да създаваш подобен тип филми? А за да ги харесваш? Дил, съжалявам, ама не разбирам, наистина… :(
Казват ми, че много навътре съм приемала нещата.
“Та това е само филм. И кръвта, ако не знаеш, е нищо повече от червена боя. “
“Ха-ха. Много смешно. А ти ако не знаеш, там някъде има стотици хора на които са им се случили толкова, че и по-лоши неща. И кръвта не е била боя.”
Как можеш да гледаш зверски убийства без нищо в теб да трепне?
Кръв, кръв,кръв… Плач, викове…Смърт…
А ти продължаваш доволно да си хапваш от пуканките … ?!!
Филмът свършва, а ти ставаш и си тръгваш с усмивка. Като че ли нищо не е било. Хареса ли ти? Дааа? О, дори ще го препоръчаш, ще си го изтеглиш и пак ще го гледаш? Sweeeet!
Е, аз пък си тръгвам разплакана… И въобще не ме е срам от това, нито ми пука, че някой може да помисли, че преигравам или че съм поредната лигла…
Питам ви: Не са ли достатъчни всички отвратителни неща, които В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ се случват и за които денонощно ни съобщават от новините, та ни трябват и измислени?
Това ли е целта на Изкуството?
Въобще Изкуство ли е да показваш Смъртта в най-грозните и форми?
Кое прави хората способни да гледат подобен тип филми, без да трепнат и за миг: силна психика или липса на нещо, което да бие, там вляво…?
Не разбирам, наистина, не разбирам…
Бързай бавно 
:) Ох, тва не исках в коментар да го слагам, а на живо да се опитам да ти обясня за пореден път, ноо ще се опитам..
За Пришълеца ясно, винаги ще съм си потресена, класика в жанра, но пък като не харесваш жанра, май си е нормално да не искаш да го гледаш…
За това как може хората да гледат кървища без нищо да трепва в тях ?! Не знам кой ти е казал, че нищо не трепва, ама бая те е послъгал..Трепва, и то доста, и аз обръщам очи понякога, и на мен някои филми не са ми по вкуса, дори на мен..:) Но хората, обичащи да гледат ужаси (вкл. моя милост) си вдигат адреналина така…и майка ми смята, че изгъзици като бънджи скок или парашут са ненормални и се чуди какво ли удоволствие биха могли да доставят, че толкова много искаме да го направим (добре, че с тебе сме, ама и до там ще се стигне някой ден надявам се ;), важно било желанието..), Но, си е факт, чее мноого млади и не само хора го намират за адското изживяване, повдигане на адреналина..Погледни го от този ъгъл гледането на ужаси…
А и лично аз, винаги след такъв филм чувствам огромна тръпка, някаква странна скованост, даже лек страх, но в същото време се чувствам толкова жива… и благодарна, че не ми се случват неща от сорта на някой тексаски психар да носи част от кожата ми върху себе си..:))
хаха, винаги трябва да има..нещо creepy, дам, иначе няма да е интересно :) {}{}
Евала ти, честно :) И после като направиш мили очички на някоя снимка като ангелче, иди обяснявай, че обичаш ужаси {}