Всичко започна така :
*INFORMAL PART :-)
20:00 SPEED DATING
IN SHORT HOW TO MEET MANY PEOPLE IN A LIMITED TIME
MEETING POINT IN FRONT OF SGH DON`T BE LATE CAUSE IT TAKES PLACE NEAR METRO S?U?EW
22:30 PARTY IN CUL DE SAC (UL.FOKSAL 2)
AS IT`S VALENTINE`S DAY WE NEED TO DRESS UP IN A PROPER WAY!
EVERY SINGLE PERSON IS ASKED TO WEAR SOMETHING RED
AND EVERYBODY WHO IS IN RELATIONSHIP SOMETHING WHITE!
JUST FOR FUN!!!
WERONIKA&KASIA*
Цял ден се чудех да ходя ли или не, но накрая любопитството (или глупостта) надделя. Бях подготвена за това, което ме очаква, благодарение на Никола, затова и тръгнах с доста ниски очаквания… Все пак се надявах, че като е организирано за забавление и непрофесионално, без някой наистина да има сериозни намерения и очаквания, ще е добър начин да уплътня времето до дискотеката. Да, ама не. Грешка. Голяма Грешка. Или както госпожата ми по химия в гимназията пишеше: Гр. Гр. = Груба Грешка.
Момичетата седяхме на едно и също място през цялото време, а момчетата се изместваха с по едно място надясно на всеки 3 минути. Вие се опитайте да си представите различен и смислен диалог с непознат в тези времеви рамки… Когато при поредната смяна на местата една приятелка дискретно ми каза „сега се подготви“ и пред мен застана момче, което въобще, ама въобще не говореше английски, а за сметка на това жестикулираше като диригент, се чудих дали е време да плачем, или да се смеем. Когато някой каза „край“, всички въздъхнаха облекчено и отвсякъде се чуваше „Пръв и последен опит“.
Както и Никола е написал- изгубено време, което никога не можеш да си върнеш…
Вечерта продължи цветово, всеки все едно си беше изписал на челото „сам“, „във връзка“, „сложно е“ (ако се е облякъл в бяло и червено), премина в очакване на нещо да се случи и завърши с „догодина…“
Бързай бавно 