Преглеждах една от “кутиите си със спомени” :) от последните месеци- събрала на едно място билети, картички, снимки, бележки- изпратени и получени и всякакви нещица, които извадени от контекста биха били никому потребни…
Прекрасно е да имаш възможността да преживяваш някоя радост отново и отново…
Прекрасно е да погледнеш с други очи на някое “предизвикателство”, пред което съдбата те е била изправила… Дори да
благодариш за него… За урока, за необходимата грешка…
Как звучи само-необходимата грешка…
От хубавото никoй не бяга, вярно, но пък от лошото?
Прекарах няколко минути държайки бележка, доказателство за допусната от моя страна грешка, и си мислех как ако не беше тя, щях да се лиша от толкова толкова много щастие…
Необходимата грешка е тази грешка, която те връща в правилната посока…
Грешката, която те кара да оцениш нещо или някого, преди да е твърде късно…
Грешката, която ти отваря очите…За Истината…
***
“Осъзнаваме какво сме имали едва когато го загубим”…
А понякога, когато моментът на загубата е известен предварително, ако сме щастливци, можем да оценим какво имаме дни, часове или минути преди последното “сбогом”… И всичко става като в приказка… А краят настъпва, когато е най-хубаво… И се чудиш да се радваш ли че си прогледнал, да плачеш ли че си пропуснал толкова много време…
Бързай бавно 
От час и нещо чета блога и мислите ти и ми достави огромно удоволствие. Благодаря за което и ще те посещавам честичко =)
Удоволствието е мое :)
Срещата с мислещ българин е истинско удоволствие. Само това мога да кажа засега.