Раздвоение

„Някои университети предпочитат да назначават за декан “външен човек”. Отделят и време, и средства, за да намерят най-подходящият такъв. Дори процеса да се проточва година-две. Други предпочитат поста да се заеме от “вътрешен човек”. Коя схема е по-добра?“

Отговарям, че и двете си имат плюсове и минуси, че външен човек понякога по-лесно открива недостатъците в дадена организация и може да внесе иновации, различен подход и т.н. Все пак, когато говорим за университет, вторият вариант ми се струва по-добър. Човек, запознат от близо с обстановката, който няма да има нужда от адаптация, който ще има предварителен план какво да се предприеме и т.н. Отделно от това издигането на хора от дадена организация подсилва чувството на лоялност от останалите – “ ако се задържа за дълго тук, изградя добра репутация, заслужа доверие, след време и аз може да съм кандидат за поста”.

И тук логиката ми е разбита на парченца – “Не се ли притесняваш от игрите, които ще се предприемат в борбата за поста. (Игри като по-мек вариант на корупция). Не те ли притеснява, че избраният после ще трябва да “връща услуги”?”

Как да ме притесни, когато дори не бях помислила за това? Все пак говорим за университетски избори, не за партийни или каквито и да е…

Сега ме притеснява. Сега предпочитам първия вариант. В общия случай.

*Ох, тази моя вяра в хората… Трябват ми уроци по песимизъм. Желаещи?*

4 мнения за “Раздвоение

  1. Как става назначаването на т. нар. външен човек от университета? Как се избира и кой взима решението за назначаването му? Ако е същия орган, който избира и вътрешен, то натискът върху декана ще е почти еднакво силен, от където и да е дошъл. При всички положения обаче, който и да е на кормилото, би се справял с лобирането ако е с нужните качества за подобна гореща позиция. [:

  2. Не е съшият орган именно, защото няма да има голяма разлика дали ще дойде външен или вътрешен човек :)Казаха ни, че повечето наемат екип от специалисти- бизнесмени, учени, политици, които самостоятелно търсят най-добрия кандидат. Самият избор как става (измежду различните кандидатури) не знам :)

  3. В такъв случай има смисъл от външен декан само ако ВУЗ-а бълва специалисти, които не могат да се реализират на пазара на труда (всякакви съвпадения с родни образователни институции са напълно случайни). Това е индикатор, че е нужна промяна, а този екип от специалисти би трябвало да може да види в каква посока трябва да се установи.
    Ако пък всичко в университета е наред, то няма смисъл да се разваля нещо, което работи добре, дори и да е с цената на тези вътрешни игри.
    Човешките отношения не са задължително с негативен ефект. Те могат да бъдат и добър агрегатор на резултати.

  4. Качеството на образованието бе намесено дотолкова, че бяха посочени някои от най-престижните американски университети, които от години разчитат именно на практиката наемане на външен човек … В крайна сметка предполагам, че всичко е малко или много строго специфично за всеки университет.

    А колкото до факта, че чововешките отношения не са задължително с негативен ефект… Силно се надявам да е така :) (И вярвам !)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s