Здравей есен и Ч.Р.Д. блог(че) :)

Започнах деня си с пожелание за хубава, хубава есен.

Есен, която е моята пролет и води началото си още с първия ден на септември. Месец, през който празнувам цели два рождени дни, при това на първото и последното число. Като (затворен) кръг. Празнувам днес- 2 години на това местенце тук и на 30-ти, Моят Много Любим Ден.

Есента винаги ме е карала да мечтая повече, отколкото пролетта.
Винаги е значела ново начало, нови планове, надежди, очаквания.
Любимият ми сезон.

Искам един ден да пиша за есента от NYC.
Да е следобед и да стъпвам по килим от листа.
Да пиша за есента и за мечтите, които се сбъдват.

***
Тук е мястото и да БЛАГОДАРЯ на всички редовни и не-толкова-редовни читатели. Без Вас това местенце отдавна щеше да е само бъгъл спомен…

Благодаря, благодаря, благодаря :)

Двете години на блога ще отбележа с моите любими постове. Тези, които рядко са с най-високата статистика и понякога без дори един-единствен коментар, но които най-често препрочитам. И тайно им се усмихвам, разбира се :) Дали заради мисъл, по детски наивна, дали заради спомен, дали заради щастието, чието плод са били. Ето ги- едни с любими изречения (малко, все пак искам да ви щадя :) ) , други целите целите, и всички не в хронологичен ред. Ще стане една д-ъ-л-г-а статия, но както една приятелка каза днес- всеки знае къде да натисне за „next blog“. На останалите приятно четене из моите любимости и литературни несъвършенства ;-)

***

Животът е избор на желание

Friends with benefits

Talk to me

Дали да дадеш втори шанс те прави по-силен, или обратното: по-слаб.

За неговите, техните, твоите и моите мечти

Как си? Добре, а ти? И аз…

Управление на времето

Emotionally unavailable

Да простиш на Другите и на себе си

Какво те прави специален?

Защото накрая Любовта, която получаваме е равна на тази, която сме дали

[…] не винаги виждаме знаците, които предвещават края. Понякога не искаме да ги забележим, да, но друг път просто всичко идва изведнъж и ни остава само да се съпротивляваме, защото имаме нужда от време да свикнем със ситуацията… Упорстваме, защото ни трябва период за адаптация. […], взето от тук.

[…] Хората, предметите, местата около теб… те не могат “от-днес” да имат друга история, да поставят ново начало. Те са част от теб. […] , взето от тук.

[…] Иска ми се да мога да се справям по-лесно с разделите. Но не мога. Обаче, живеем в свят, в който трябва да се науча. За да оцелея. Всеки малко по малко се научава да си бъде самодостатъчен. От време на време го сполетява момент на слабост, на нужда от близост, нужда от някого. За кратко. После животът си продължава. Начало на новото обратно броене до следващата “малка” криза. Дългите връзки са се превърнали в бреме. Човекът в 21 век иска да бъде самостоятелен, да не се съобразява с желанията на някой друг, да сменя работа си, да пътува, да вкуси разнообразието. Разделите са неизбежни. Приела съм го. Не може ли ако “връзките”, които имаме, по-скоро “подобия” на връзки, повечето лишени от дълбоки чувства, в унисон с консуматорското общество, от което сме част, та, не може ли, ако тези връзки не са това, което трябва, поне разделите да бъдат? Не могат ли поне те да бъдат малко по-човечни и да не се отнасяме един с друг като със стоки. Коя с по-малка, коя с по-голяма стойност, но стоки. Страх ни е да покажем, че все още сме способни да чувстваме или наистина сме се превърнали в безчувствени потребители?Ако е така, не е ли някак жалко? […], взето от тук.

[…] Щастие е да имаш очи, които забелязват всички хубави неща, с които си заобиколен и прекрасните хора, станали част от живота ти; сърце да ги оцениш и да благодариш за тях; сили, за да се справяш с препятствията, с които (неизбежно) ще се сблъскаш… Щастие е да се научиш да помниш моментите, в които сякаш не си стъпвал/а по земята, и да забравиш онези, в които си бил тъжен, недоволен, обезсърчен…Щастие е да живееш в настоящето, вместо в миналото. Щастие е да си поплачеш, но после с усмивка да изтриеш сълзите и да продължиш по пътя. Напред и нагоре. Щастие е да погледнеш човекът, в който си се превърнал и да го харесаш. А ние сме това, което сме благодарение не само на “+” мигове в нашия живот, а и на “-”…
Щастието е в нас. […], взето от тук.

[…] Радвам се, че не позволявам на страха от неуспех да управлява живота ми. Рискувам и се радвам, когато си е струвало, а неуспеха приемам като част от играта… Не знам как, но се научих лесно да се справям със загубата и да продължавам напред… […], взето от тук.

[…] Не съм много добре с математиката, но ако доказано! през два от “големите” етапи в живота (т.е. детството и старостта) на съзнателно или подсъзнателно ниво хората избират отвореността и общителността, защо когато най-много можем да и се наслаждаваме, в най-хубавите години на човек, защо именно тогава сме най-затворени? […] , взето от тук.

За издържалите до тук- :) :) :)