Adopt Me

И днес вечерям сама.

Чаша горещо мляко, няколко прочетени реда и мечти за сънища, които ще направят утрешният ми ден, и този след него и така поне три дни щастие, щастие…

От фалшив спомен.
Но спомен.
Останалото са детайли.

Сънища с теб.
Без да съм ги искала, чакала, търсила.

Но поне там винаги си спомняш.

Друго не сънувам,
но това така ми стига...

Сънища в твоя нов град.
Този, от който аз се отказах.
За да избягам от теб.

***
Казват ми
„Бъди сериозна!”.

Не искам.
Не още.

Сериозна значи сива.
Сива значи тъжна.

Не искам. Не.

***
Страх ме е.
Чета как успеха , славата, признанията не стигат.
И усещам, че не се страхувам.
А трябва.

***
Тази Коледа си взех дозата си Топлина предварително, но явно съм претръпнала, защото после нямаше фойерверки, нито подскачания от радост, нито танци, …

Нямаше нищо.

Нищо нямаше.

***

„Adopt me“

Това пише на любимата ми тениска.