Преди време гледах Made of Honor, с и заради Патрик Д. ;-) И реших да ви споделя една своя мечта…
Обожавам идеята за сватба като за бал на Любовта.
Нямам нищо против хора, които бягат и от сватбите, и от сключването на брак, но аз винаги съм мечтала за голяма шумна сватба. По българска традиция- с оркестър и хора пред дома, с хапка питка, потопена в мед, с играта с тортата и пилето върху масата :D
Въпреки, че нищо не променя.
Въпреки, че сега не е модерно.
Въпреки, че е разхищение на пари, нерви, време.
Познавате ли някое малко момиченце, което да не си мечтае за деня, когато всичко ще е в бяло, тя ще е като принцеса от вълшебните приказки, които така не и омръзват и може да ги слуша всяка вечер, отново и отново, във въздуха ще се носи аромат на цветя и наоколо ще има само усмивки, още усмивки, повече усмивки.
Аз не.
Тогава, когато мечтите са най-искрени и най-чисти, тогава сватбата е приказка.
Приказка, която те кара да мечтаеш. За „и те заживели дълго и щастливо”.
Ако един ден напиша пост „против” този ден, значи съм спряла да вярвам…
…че Любовта е толкова велика и прекрасна и се нуждае от свой собствен ден за празнуване.
… че децата знаят най-добре.
Приятелите ми искрено се забавляват с желанието ми за сватба, което така и не се изпарява, независимо от раните вляво…
Мечтите за дългата бяла рокля, перлена огърлица, букета, гостите… И поканите, как ги забравих :) Такива, които разпръскват любов…
Искам. Да.
***
Ето какво ми отговори на въпроса за сватбите едно слънчице, което до много скоро, при всеки удобен случай, гласуваше с две ръце против.
-Кажи ми какво мислиш за сватбите. Скоро си говорихме, помниш ли?
– Мисля, че са като баловете. Може да са много хубави, може да са и ужасни и колкото са по-семпли, толкова са по-сполучливи. Мисля, че трябва да са в малък кръг- 15-20 души; другото е- да правиш сеир на другите близки и далечни роднини, само съседката дето не си поканила. Мисля, че все пак трябва, въпреки че като си говорихме бях против; по-скоро не съм права; веднъж в живота е, трябва да го отбележиш; важното е да го направиш със стил-като всичко останало.
Има надежда :)
***
А сега за заглавието…
Имало едно време едно момиче, което много обичало да мечтае. За замъци, принцове и принцеси.
Никога не се интересувало дали мечтата наистина може да се сбъдне… Важното било да е красива, да я кара да се усмихва всеки път, когато си спомня.
Така един ден, толкова отдавна, че вече не си спомня кога точно, решила…
„Ще се омъжа на първа пролет, в неделя“, в година, която тогава била толкова далечна, а днес е на една ръка разстояние- 2010.
Сега мечтата бавно, ден след ден, умира…
Момичето понякога се връща назад и се укорява за наивността си и тази глупава, глупава мечта.
Дата, без принц?!
Друг път носталгично се усмихва. Носталгия по времето, когато всички вярваха в Любовта,
когато всичко бе така просто…
Когато имаше време.
Бързай бавно 
Оооо, колко хубаво!
Не спирай да мечтаеш, чудесно е!
kato malka nikoga ne sam me4tala za svatba :?
@Birdy: Ще се опитам :)
@nikru: А за какво тогава си мечтаеше? :)))
pff… ne pomnq… da imam knijarnica :D:D:D
;) Мечтата няма да умре !! Просто ще бъде отложена…за подходящия момент..и принц ;)
Принцовете имат навика да ги няма, когато са нужни. Една принцеса не бива да е тъжна от това.
Стопли ми душицата с тази статия :-)
Хубавото на твоята мечта, че е абсолютно осъществима.
Аз наското се разрових в един много хубав английски сайт за булки (помогах на приятелка с идея за рокля) и макар изобщо да не съм се замисляла за брак, сватба и прочие…ако знаеш пък как се размечтах :-)
П.П: Да знаеш, че бяло много ще ти тича.
@ImPRESSed и biankab: и двете ми стоплихте сърчицето с коментарите си :) Усмихната неделя!
Ей, били останали жени на тоя свят бе :)
Хм, направих две сватби на много близки хора, още три – четири на също близки, минах и през няколко на не толкова близки…. и какво?
Сватбата ли е смисъла на живота и изражението на дадена възка? Не мисля. Не съм против сватбите, против съм истерията около тях. Против съм тази демонстрация и пародия на отделяне от предишният живот и парадиране на новото семейно състояние. Против съм изгъзиците…..
Но все пак всеки решава за себе си и всеки избира в какво да вярва и какво да харесва :) както всеки има мечти. А да поставяш граници на мечтите, както и дати не става… по-важното е да не ги забравяш и да не се отказваш от тях до край и да се стремиш да ги изпълниш по всяко възможно време :)))
Поздрави и с пожелание за появяване на принца, жабока или твоят си келеш :) та да помислиш и за сватба….