Отдавна не бях чела книга без нито една излишна дума.
Книга без „мъдри мисли“ за подчертаване или такива, които да запишеш на лист хартия, който по-късно ще се изгуби незнайно къде.
Но има повече.
В тази книга всичко е емоция и смисъл, скрит между редовете.
От време на време може да те накара да се усмихнеш, но по-скоро ще потреперваш чувствайки болката, страха, мъката на преживелите каквото ние гледаме само по телевизията, обикновено в 8, и ако ни е дошло в повече, уволняваме виновниците за причинения стрес.
Книга, която те кара да се замислиш за това колко много си имал и колко много имаш.
По трудния начин.
Може да е поръчкова, може да е политическа, може да е всякаква.
На мен ми хареса. За мен е истинска.
Бързай бавно 
:) Усетили сме книгата по един и същ начин.
Ох, покрай тази книга колко емоции бяха.
Аз исках да си я купя още когато излезе на английски, но от amazon.co.uk ни бяха спряли доставките до България, та тъкмо бях юрнала мой приятели от Европа да ми я пратят, когато ме завъртя някакво колело от ангажименти и забравих. И един ден си влизам в книжарницата и какво да видя – книгата я има на български. Прочетох я за една нощ, а после я дадох и на учителката си по статистика – и тя я оцени.
Много тежеше. Аз се изумих, че един мъж е способен с такъв финес да пресъздаде женския свят.