Има една игра, към която прибягвам когато искам да опозная някого по-добре.
По-скоро отношението на този някого към света и да разбера как вижда онази чаша, за която толкова се говори- наполовина пълна или наполовина празна.
Правилата са прости- изброяваш 5 неща, за които си благодарен на днескашния ден; пет неща, които са те направили по-щастлив. Като пет тук е минимума, а максимум няма. Печели този, чийто списък е най-дълъг. (Давам пример и винаги гледам да съм последна.)
Какво се случва обикновено?
Игра, която трябва да е по-лесна от всички други, отнема много-много време и кара хората да се мръщят от усилие да изброят цели 5 (!) неща, които са ги накарали да се усмихнат през деня.
После идва моят ред. И се започва изброяването :) До 10 е бързо, без да се замисля.
След 10 имам нужда от малко повече време, но дори да остана само с тях, винаги печеля…
А репликата, която неизменно следва края на играта е:
„Ама така не е честно! Ти изброяваш много малки неща.“
Честно е, отговарям. Защото именно малките неща са винаги около нас.
Именно заради тях трябва да сме винаги щастливи и благодарни.
Заради обаждането за добро утро от някой, който те обича, заради любима песен, която чуваш случайно по пътя към университета, заради стар познат, с който се разминавате по улица, по която иначе не минаваш, заради първото паднало есенно листо в краката ти, заради поканата за мляко с какао и парче торта, въпреки, че си на диета, заради непознатия, който ти се усмихва, докато ти си вървиш с танцова стъпка и гледаш замечтано към мрачното небе, заради детския смях, който чуваш въпреки слушалките на мп3-та, заради това, че вместо да се качиш на автобуса, си решил да се поразходиш и да усетиш есенния вятър, а после да влезеш у дома и да почувстваш топлината и да зачервиш бузки, да включиш компютъра, да те чака усмихнато писмо и още по-усмихнат(и) коментари на местенце, за което се грижиш, да почетеш за прекрасния ден на някой друг и още много, много нещица.
А сега спрете за минута- две, затворете очи… до колко може да преброите? :)
***
„Опишете момент, в който сте били най-щастливи?“- това е въпросът, на който не мога и никога не съм можела да отговоря. С такава лекота и от раз отговарям на всякакви други, без значение от естеството им, но на този… Не, че не искам да споделя, просто никога не се сещам за „най-„. (Поне засега.) А моменти на подскачане от радост и сълзи от щастие в очите, мнооого. :)
Вие имате ли си миг, когато сте били най-, най-щастливи?
Бързай бавно 
Хм хм хм…Тия „най-“ моменти винаги са отказвали да се запечат в съзнанието ми, независимо с какъв знак са. Изобщо гледам да бягам от всякакви „най-“ определения – най-добър приятел, най-хубава песен, най-любима книга, най-добър актьор…Просто са множество любимите неща и е абсурдно да се сравняват в повечето случаи – точно все едно да слагаш ябълки и круши от двете страни на везната. Изобщо превъзходната степен трябва да се извади от човешките езици:)
Първият ми най-хубав момент беше преди повече от 15 години, когато баща ми се върна от Гърция и с дядо ми отидохме да го посрещнем. Беше ми донесъл ананас и от тогава имам невероятна слабост към всичко ананасово.
Вторият най-прекрасен момент беше, когато ми беше подарен кактус. Тук историята е дълга и доста сложна и ако искаш ще ти я разкажа. В най-общи линии исках кактус, но се страхувах сама да си купя.
Третият ми най-най момент беше преди 3 дни, когато едни много близки хора за пореден път ми показаха колко много означавам.
А иначе има доста неща, които ме карат да се усмихвам – някои са доста лични, други са смешни, трети са детски, четвърти са дебилни. Напоследък имам доста поводи за радост и усмивки. Щастлива съм!
@TheGrave: Бих подкрепила инициатива за премахване на превъзходната степен :) И аз се отнасям към нея доста предпазливо, защото често каквото е „най-“ сега, след време може да не е и общо взето всичко е толкова преходно, че тази степен само усложнява живота :) (Признавам, че понякога изпадам и в другата крайност- когато всичко и всеки е най, най ;-))
@ImPRESSed: Не мога да опиша каква усмивка се появи на лицето ми, когато прочетох „Щастлива съм!“ и си го прочетох още няколко пъти :)
;) И аз вече си имам такъв момент, мило. С Адам…даже повече от един. Но като се замисля, преди да го срещна, също съм имала такъв момент – сълзи от щастие… Миналото лято, когато се прибрах от САЩ и видях майка на летището…. Плачек от облекчение, че най-после съм си тук и от радост, че най-после я виждам…
Аз ако трябва да посоча момент с намесен Мъж :D в него, се сещам само за едни поизбледнели спомени от ученическите години, за които ти би ми дърпала ушите :) (Говорим за „най-“ моменти :))
Иначе аз само един наистина не мога да отсея. Всеки път като пътувам и като се връщам, всеки път, когато някоя малка или голяма мечта се е сбъднала :) , това са мигове на върховно щастие :))
:) Напълно съгласна – има много малки неща, които ни карат да сме щастливи. Душевно екзалтирани и вдъхновени обаче ставаме чрез по-редките, по-трудно достъпни и… въобще онези неща, които ни приближават до Абсолюта, до творчеството.
Твоят пост ме ощастливи! :)
И твоят коментар ме ощастливи :) Хиляди поводи за усмивки! :))