„Ето как изглежда един успял човек“

Днес беше откриването на Майсторския Бизнес Клас по Мениджмънт във Варна.

Имах идея да си записвам по ред-два за всяка от лекциите и накрая да ви разкажа за всички наведнъж, но тази, първата, бе толкова заразяваща и вдъхновяваща и „искам-още-още-още“, затова избрах да не чакам петък :)

Ще започна отзад напред.

Минути след като излязох от лекцията, грабнах телефона и звъннах на една сладурана, която беше участвала миналата година. Изслуша ме, усети ентусиазма в гласа ми и отговори:

„Разбирам те, защото и аз се почувствах така след неговата лекция предния път. И въпреки, че не бях супер очарована от останалите лектори, след неговата си казах, че си е струвало. Заради него и заради Стамен Тасев.“ ( Цитирам в оригинал, аз все още нямам достатъчно впечатления, за да направя обобщение )

Сега навярно се питате кой е този човек, нали? :)

Отговорът е Красимир Ганчев. ( За повече информация погледнете тук и тук. )

Не знаех точно кой отдел оглавява, но и не се изненадах, когато прочетох „Дистрибуция, продажби и маркетинг“ :D

Има хора, които са създадени да продават.
Било то продукти, било то идеи.

Имала съм възможността да се запозная с доста хора, които са покорявали такива върхове в професионалното си развитие, за които други не се осмеляват дори да мечтаят.

Въпреки това тези, след които съм си казвала „Ето как изглежда един успял човек“ се броят на пръсти.
Това беше първата ми асоциация, когато лекцията започна. Успех.

Не всичко опира до нулите в банковата сметка, до дипломите по стената и титлата пред името ти на визитната картичка.

Успехът е енергия, излъчване, спокойствие…

Чете се в погледа, не в етикета на костюм Армани ;-)

Той е в жестовете, в думите, в идеите.

В духа.

Ако е вярно, че електромагнитното поле на сърцето се усеща на разстояние от метър и половина до три, то същото трябва да е и с успеха.

С това дали и доколко си доволен, когато погледнеш назад.

С това доколко си щастлив.

Може и трябва да искаш още, но да умееш да уловиш величината на успеха си от вчера и днес е изкуство.

Да правиш така, че Успехът да лъха от теб, без да изричаш и дума, е вид благодарност.
Към каквото пожелаете- живот, съдба…

То е като част от играта „Предай нататък“ и само от нас зависи дали ще се включим :)

П. П. Лекцията беше на тема колко важно е умението да се постига консенсус и кои условия трябва да са налице, за да успеем да работим ефективно в група.

П.П. 2. Когато се представяхме, всеки от 52-мата участници за +/- 7 секунди, едно момче сподели, че е тук, за да си отговори на въпроса има ли смисъл да остане в България. Откакто се помня, съм се виждала навън. Днес, с една история и едно изречение „Кой, ако не българите, ще оправим страната си?“, бях спечелена за една друга кауза… Дали за ден или повече, не знам, но тези думи ще помня винаги.