Петък вечер.
Умора.
И тази песен.
За не-знам-кой-път, но засякох два часа и малко, вие направете сметката.
Мечтая си за утре, за музика и танци, за хора.
Да е вече късно и да сме там, в тълпата, усмихнати, щастливи…
Все ме питат защо излизам толкова много.
А аз все бягам от отговора
„защото няма какво да ме задържи между четерите зелени стени вкъщи“
и тръгвам да обяснявам, че кога ако не сега.
Но истината е там, в каквото е между кавичките.
Затова. Защото имам нужда да бъда сред хора.
(За разлика от лятото.)
Намерих стар бележник с цветни листи.
Зелено, розово, синьо и пак розово.
Прелиствам страниците, все едно са гимназиални години и спирам погледа си на…
„Птичката и рибката може да се обичат, но къде ще живеят?“
„Една нощ може да побере усмивките на цял един живот.“
И други, много други, на по страница или ред, за живота, мечтите, за всичко.
Тук стигам думи, които бях преписала от статия в едно от многото списания, които уж никой не харесва и не чете и които, разправят, били само реклами. Не знам кой го е писал. Не го имам и цялото. Ако някой сред вас го е срещал, моля, подскажете.
Има пъзели, които могат да бъдат наредени.
Не като нас.
„… аз толкова дълго те чаках,
че заприличах на опустяла гара,
изгнила и разрушена…
… толкова дълго те чаках,
ослушвайки се за стъпките ти,
че оглушах…“
(… и т.н. ; накрая Той се появява, а поетесата завършва:)
„…аз толкова дълго те чаках,
че забравих защо.“
***
Сладки сънища и усмихната, слънчева, топла съботна сутрин :)
Бързай бавно 
Повечето хора предпочитат да са сред хора за да не останат сами с мислите си.И да осъзнаят колко са кухи и празни отвътре.Твоята причина вероятно е друга.
Доскоро аз също исках да излизам, да съм с хора. Но в момента осъзнавам, че май е по-ценно за мен да прекарам това време със самата себе си.
И на теб топла съботна сутрин :)
oh, tazi pesen kolko mi e lubima samo :P