Сбъднато желание :)

Не следя „Голямото четене“, но Пътуващата библиотека и размяната на любими книги с послания ми се стори толкова прекрасна идея, че веднага щом публикуваха маршрута си отбелязах „3 декември- Варна.“ И днес, минути след 12, бях пред катедралата, държейки една книжка, която не ми е най-, най-любима, (признавам) , но пак много я харесвам :) Написах и едно дълго дълго послание, още вкъщи и в лилаво :)), а пред мен хората само си пишеха имената. (Аз ли не разбрах правилно идеята, те ли?)

Ето, че стана време да си избера книжка… Тръгнах с желанието да открия коя да е книга на Никос Казандзакис, защото преди време в Бургас обиколих не една и две антикварни, и или нямаха нищо негово, или само Алексис Зорбас, с която вече се бях сдобила по Коледа :)

Не знам защо бях сигурна, че книгите вътре ще са подредени (на това му се казва оптимизъм! :)), а за сметка на това не бяха… Всеки си оставя книгата, където поиска и можеш да откриеш коя-да-е-книга-къде-ли-не. (Т.е. изисква се много късмет, за да попаднеш на любим автор или книга. )

След втората минута си помислих, че ще си остана с желанието и аха, да протегна ръка към някоя книжка („Искрица живот“ на Ерих Мария Ремарк или една дебела на Емил Зола, но не „Пари“), я видях.

Капитан Михалис, Никос Казандзакис.

С разпокъсана подвързия и без послание. Дори без печат.

Абсолютно нелегална :)

Взех я, усмихнах се, пожелах хубав ден и излязох без дори да си помисля да потърся някоя друга. Като любов от пръв поглед.

Малко бях разочарована, че няма послание, но пък самата книга би била такова, сигурна съм.

Вървейки към вкъщи, щастлива, щастлива, намерих и желязно левче за късмет :)

Хубав ден, а вечерта се очертава също толкова хубава.
На по чаша кафе с бейлис и разговори по женски и спане по дивани и чужди легла, но всичко си заслужава :)

Ще предложа да си изтеглим някой коледен филм и да се заразим с магия :)))