Тя: Мило, пропиляхме най-хубавите си години без приятели*…
Аз: А може би затова бяха толкова хубави?
Тя: Може :) Но по празници е тежко…
Мълчание.
Когато дойде зимата и Коледа наближи, винаги се сещам за Али М., за Barry White като фон, и тя вървейки сама по улиците на големия град, снежинките падат, навсякъде има украса, двойки вървят с дръвче в ръка, сплели ръце, целуващи се, прегръщащи се, но тя е сама, завита в палтото си… Не помня само къде гледа. В тях – хората (не-самотните, не-самите), или нагоре, към небето (търсеща някоя падаща звезда), или надолу ( за да не прочетат в очите и какво сърцето иска )…
Последните три години все не бях сама за Коледа. Но сякаш това винаги бе за пред хората и за мое успокоение. Коледа е за да бъде споделена. И когато отмине, бягах.
Тази Коледа, ( по всичко личи ), ще съм сама. И това напълно ме устройва. Защото не искам някого за Коледа.
Искам някого за след-Коледа и за всички Коледи от тук до когато станем стари, стари и разказвам на внуци и правнуци как разни точки в списъците „Мили, дядо Коледа…“ всъщност се сбъдват :)
Не най-скъпите, а най-важните.
П.П. Ето нещо от миналата година, по същото време. И след по-малко от месец вече бяхме двама. Сега вече внимавам какво си пожелавам. Не, че съжалявам. Просто не е честно спрямо другия…
Старите хора казват „на сила хубост не става“. И са прави.
––––––
*Заб. : В смисъла на сериозна връзка. А до този разговор се стигна след като празнувахме 8-ми с 3 двойки + една разделена от хиляди км, и ние двете (единствени, сами :))).
Бързай бавно 
„Искам някого за след-Коледа и за всички Коледи от тук до когато станем стари“ – ДЖИЗЪС! Кога се наживя пък ти достатъчно, че да искаш някой за всички празници?
Само като кажеш така и мъжете се разбягват като хлебарки наоколо. Тази фраза им влияе като огромен чехъл, който се е засилил към тях и се кани да ги премаже като жертва на пътен инцидент.
Утре може и да не си сама, в други ден вече да си. Принципът проба-грешка не важи само за теб, а и за другата страна. Когато на третият ден и двамата погледнете назад, не само ти няма да съжаляваш – никой от вас няма да е изгубил предните дни в чакане нещо да се случи.
Коледата трудно ще е бъде по-хубава ако липсва онази лудост, която те изпълва когато си влюбен, но пък това не означава, че ще е по-лоша само защото не си оставила с още някой радостни следи из пресния сняг в морската градина. Общо взето колкото повече поставяш дните и настроението си в зависимост от някой, който може би дори още не си срещнала, толкова повече надуваш невидимия балон около себе си, в който същия някой да се забие като муха в автобусно стъкло.
Свали малко гарда и остави мъжа да се приближи. С тая защита можеш да го нокаутираш преди още да е разбрал, че се е изправил срещу най-хубавия си коледен подарък.
*Коментарът ти ми подейства по-събуждащо и от сутрешната доза кафе :)) *
Не, не съм се наживяла :) , но то наживяването може да включва и изключва дадени елементи… (и да оставя място за други.)
Прав си, че това би изплашило мъжете, затова и не бих го казала на глас :))) *Мисъл (желание), скрита някъде из съзнанието ми, да си знам.*
Гард… имам ли такъв? :)))
Иначе преди имах склонност да поставям дни & настроения в зависимост от някой, но от доста време не е така.
Затова съм и заредена със супер много настроение за идващата Коледа, дори без този някой :)
П.П. Да искаш някого за една Коледа е емоционално изхабяващо :))) Повярвай. А аз вече нямам нито желание, нито време, нито сили за подобен експириънс. Може с този другия, който е за след-Коледа и всички други Коледи :)), да се задържите ден или месец, но е важна първоначалната нагласа... Поне така си мисля.
Я и тегли една майна на нагласата и си свиркай, а пък каквото има да става ще стане. :P
Де са ми снимките?
И къв’ е тоя Дядо Коледа. х4о Мраз рулира!
@Alex40: във фейсбук са! :D