Миналата година отпразнувах 8-ми декември с по един коктейл във Friday`s след дълго обикаляне по улиците на коледна Прага и имайки впредвид още пресния спомен от предния осми, не мога да кажа, че чувствах някаква носталгия :))
Тази година, обаче, осми беше като приказка– спокоен, тих, сред приятели, с много смях и усмивки. Избрахме да празнуваме далеч от Варна и се отправихме към Велико Търново и един прекрасен хотел с още по-прекрасна гледка към Царевец рано сутринта на чаша кафе или късно вечер с чаша бяло вино, когато е светлинното шоу.
Трудно ми е да изброя с какво ще запомня тазгодишния осми декември, защото трябва да започна още с петък и събота вечер, откогато с Ати решихме да започнем подготовката във Варна, да премина през пътуването Вн- ВТ, което проспах от край до край :))), да се спра на обяда в Щастливеца и неделната кино вечер по бнт :D (не се смейте :)), но колкото и да се опитвахме да събираме сили през деня, оказа се, че аз и Ати имаме нужда от малко релакс след тежката седмична програма ).
И ето идва понеделник сутринта :) Закуска и отпътуване към Боженци, моя идея за един откраднат летен спомен :))) Докато хапвахме в механата, навън започна да вали сняг, който после, докато се опитвахме да гледаме на кафе в шекерджийницата и си накупувахме захарни петлета, небет шекер, пестил и всякакви други сладки и вредни изкушения, успя дори да натрупа :)))
Разхождайки се под снежинките и по старите улици между още по-стари къщи, снимахме, гледахме, мечтаехме и не искахме да се връщаме към града.
В последствие всеки каза, че Боженци е била най-хубавата част от осми. Съгласна :))
*** Празника… ***
Празничната вечерт за мен започна с чаша горещ шоколад с бита сметана в компанията на Алекс, с който се запознахме на „Европейски дни на младите журналисти“ в Брюксел.
Продължи с много танци в ресторанта на хотела (Ох, как обичам DJ-и, които изпълняват всичките ти музикални желания! :)) и от там в Jack, където получихме културен и ценови шок, след като бармана ни поиска 10 лв за бутилка бяло вино. 10 ?! Във Варна е 40+. ( За такситата няма да отварям дума :))
Мислихме си какъв рай за студентите е това местенце, но след час-два се започна с „искам във Варна“, защото колкото и да е, друго си е. Не мога да го обясня.
След Jack и след като всички двойки си тръгнаха към хотела (не, че не ги разбираме :)), с Ати поостанахме още малко там, след което се запътихме към Органза, но там беше наистина ужасно (а толкова ни е хвалеха тази дискотека) и по живо , по здраво и по сами, се прибрахме да поспим мъничко преди да стягаме багажа на сутринта.
Дълга, дълга закуско-обяд на Royal, доста приятно местенце btw , и хоп в колите за към където ни е мястото :)))
Хубаво беше. Не лудо лудо хубаво, но хубаво. Точно от това имах нужда. Почивка.
П.П. Спечелих си титла за най-спортна, въпреки, че съм скарана със спорта :)), но за три дни се качих на токчета само на 8-ми вечерта. Постижение :) Ето и малко снимчици…
Бързай бавно 
bila si s x-4o mraz :D
a minalata godina v organza be6e mnogo dobre, muzikata be6e ekstra :)
@nikru: може, но предполагам ти си била на първия етаж, а ние се качихме горе на циганията и селянията и тъкмо се настънихме, две „мацки“ нещо се почувстваха застрашени от мен и другото момиче, с което бях, и не бяха блъсканици, лакети, погледи на криво, събаряния на нещата от стола, абе луда работа :)) И дето ще се занимаваме с лапешки истории и ще правим сеири, си взехме чантичките и към хотела :)
da, na 1 etaj bqhme, a vie pravilno ste si tragnali :)
Преди няколко години и аз бях една зима в Боженци. Вечерно време като излезеш по улиците просто онемяваш – никъде другаде не съм чувал такава уникална тишина! Няма по-добро място за откъсване от света и тотална почивка от всичко и всички.
Абсолютно съм съгласна с теб :))) Уникална тишина, уникална красота, въобще всичко там е като времето да е спряло и си попаднал в един по-добър свят :))
По-добре нямаше да мога да го кажа:)))
Докато четях коментара на TheGrave, изплува спомен за мой подобен случай, но в село Горна Арда в Родопите и не беше зимата. Та прибирахме към полунощ от къщата за гости в друга къща, че в 1вата нямаше места. Оказа се, че към 23 часа гасят уличното и беше пълен мрак (добре, че имахме фенерчета и добре, че нямаше ония чудовища, че Вин Дизел не беше с нас :D ), и… пълна тишина. Чак ти свирят ушите, за да създадат илюзия за звук. :D
За мой срам, въпреки че съм следвал 5 години в Габрово, така и не прескочих да видя Боженци. Добре, че поне за Етъра се отчетох. :P
Голям пропуск мой човек, да се поправиш:) Без кола между друго са малко сложни гимнастиките дотам, ако нямаш не ти ги препоръчвам без да си проучил актуалното разписание на автобусите от Габрово да се засилваш, защото ще се надяваш да те качат на стоп в двете посоки като мен в противен случай. Ще си я сложа твоята Горна Арда в списъка за посещения, че догодина мисля хубаво да ошетам Родопите и без това;)