Казват, всички сме актъори, а аз все питам- не може ли себе си да играя?
„Може, – шепнат- но е трудно”.
Приемам. Да играя себе си и да бъда различна- тук и там, с теб и сама. Защото ако умеем да пресъздаваме толкова различни емоции, да преправяме гласовете си, да променяме външния си вид до неузнаваемост, то ние не сме създадени да бъдем едни и същи от началото докрая. Не-логично е.
Промяната е единственото неподвластно на времето явление, нали?
А колко по-лесно е да си избереш една единствена роля и да я усъвършенстващ до край! Да си изградиш рутина и да се загубиш в нея, да бъдеш все-същата-и-никога-друга.
Друго е да избереш да играеш себе си. Да поемаш рискове, да правиш грешки. Да експериментираш. Да си различна.
Сутрин, преди да нанесеш грима и вечер, след като го изтриеш.
Макар натрупаното да остава…
Тук отварям скоба. За мъжете. Моите. Те са като черното от спиралата ми, което колкото и да трия вечер, на сутринта си е все там. Изчезва едва когато колелото пак се завърти. Разбирате, нали? Натрупването лекува. Затварям скобата.
Различна съм. Винаги съм била, съм и ще бъда. Не уникална в смисъла, който едни харесват, други презират. Различна. Като теб и всички като теб-и-мен. Като парфюм, който е различен по моя врат, твоите ръце и неговия шал.
Различна съм. Вкъщи и навън, когато съм сама и когато съм сред други, в любовта и в самотата.
Да си различен, означава, че Си и че Знаеш.
Че носиш Промяната и се носиш на Промяната.
Че те е страх. Днес.
Че не те е страх. Утре.
И именно разликата между днес и утре те поддържа жив.
Еднаквостта, монотонността, сивотата… те убиват. Бавно. И без стил.
А аз, аз искам да живея.
Да съм различна… вчера, днес, утре и винаги.
––––––––––––––––-
* Спомних си за този текс, който съм писала преди повече от месец-два, по повод едни сладури с прекрасен проект, след като наскоро ме попитаха кога се чувствам най-добре, кога съм най-себе си.
Не разбрах въпроса… Няма по-себе си и по-малко себе си. Еднакво добре се чувствам всякога, било то сериозна или несериозна, било то когато трябва да говоря по същество или мога да разтягам локуми, когато ми е позволено да се усмихвам вместо да избухвам в смях и обратното и т.н.
За да е ефективно общуването, различните хора изискват различно отношение. Трябва да умееш да слезеш или да се качиш на нивото на другия човек. Това не те прави фалшив. Прави те по-добър събеседник, слушател, приятел.
Една и съща информация може да бъде поднесена по 100 различни начина. И това няма да я направи по-малко или повече истинска. Само вероятността да стигне до сърцата на повече хора е по-голяма.
Бързай бавно 
Това ми хареса! Не мога да кажа точно кое от написаното, но е страхотно.
Радвам се :) При мен е в графата опити с потенциал :)))
Не те прави фалшив, но коя от всичките тези роли е твоята? Къде е изборът ти? Не може до безкрай да си удобен на някого, учтив винаги, безпогрешен в решенията си и в крайна сметка един човек. Разбира се, че имаме много лица. И безброй изражения по тях. Смяната на гласа, интонацията, различните фасони, който правим ежедневно, те ни правят уникални. Живея с теб и знам, че си различна. Харесвам именно това. Питам вечер, когато потънеш в мислите си преди да заспиш, коя си? Каква си…
Много красиво това с парфюма… долавям аромата му. Къде ще го оставиш, избираш ти :) Обичкам си те, макар коренно различните ни емоции, преивявания, мисли и трепети в живота {}
Ако бъда само една, губя шанса да имам толкова прекрасни хора в живота си :)
10х за коментара :))) И аз те обичкам :)) (нали знаеш- противолоположностите се привличат )