Не помня от кога не съм прекарвала ден в мълчание…
Снощното коледно парти преминава пред погледа ми като филм, пуснат на repeat mode.
Виждам се с бляскавата малка, малка, черна рокля,
танцувам,
усмихвам се,
говоря по теми, по които съм си обещала да не,
споделям неща, които мога да пазя и само за себе си…
Пряма, както винаги.
Вечер, като всяка друга.
Комплименти, които не съм искала, не съм търсила,
които нищо не значат и половината трябва да опаковам с панделка
и изпратя на шивача на роклята…
И все питат,
„Ама ти, как така, толкова дълго, сама, без приятел…?”
И ми съчувстват…
Но не, че нямам на кого да подаря кутийката любов, а
че нямам до кого да заспивам.
?!!
***
„[…] But, in a way, it’s like sex is the easy part. You know, it’s…giving your heart to somebody; that’s the scary part.[…]” OTH, 2 сезон.
И по-трудната,
по-важната,
по-хубавата,
по-нужната,
по-истинската,
по-значещата,
по-окриляващата,
по- … всичко.
и по-непозната
Бързай бавно 
А от тази снимка блика толкова много красота! :-)
Напълно те разбирам. Но с времето не се ли чудиш защо нищо не се променя? Правим същите неща, ходим на съшите места, питат ни все същия въпрос „а защо сама?!“ Мисля, че ключът е в промяната, която ние поискаме и осъществим.. :) И под промяна имам предвид на нещата, които правим, местата, които посещаваме, всичко, всичко… Много има да говорим по тая тема ;) След няколко дни, мило, след няколко дни :)
Кога си идваш в Бс ?
„А защо сама?“ и изключително неделикатен въпрос, дразнещ и противен.
Отговорът е: „Защото така ми харесва!“, придружен с лъчезарна усмивка. Така ще хвърляш досадниците „в оркестъра“ и търпеливо ще дочакаш да срещнеш твоя принц.
@ RMPG :)
@Дил: Утре, живот и здраве :)))
@astilar: Следващият път това ще отговоря :)