Ваканция…? :)

*Моят прозорец към света през изминалите няколко дни… Напомня ми за когато бях малка и можех да рисувам само къщички с комин, ограда и слънце, и за прозорците, които винаги бяха със завеси, като че ли зад тях някоя принцеса се усмихва, поздравявайки утрото :))) *

Докато Унгария е подействала укротяващо на една сладурана, то от 3 години Испания се отразява точно обратно на една друга и аз съм тази, която винаги най-много го отнася :) Като във филма „Girl next door“, само вместо за каквото-на-някои-им-се-иска, ние сме си съседки за купони :D

Безсънни дни и нощи, много бейлис- с и без кафе, винаги за Коледа и само понякога с лед, много танци, няколко откраднати целувки, загубени телефонни номера и такива, написани на гърба на касова бележка, отваряне и затваряне на дискотеки, 54, Караоке бар, Addict, White House, с минути в Малибу за десерт (който е от Бургас, ще ме разбере), или 6 сутрини, в които се отправям на пътешествие из страната на сънищата не по-рано от 6, за да се събудя 3-4 часа по-късно и да бягам насам-натам по задачи, докогато ми стигнат силите.

Вярно е, това обикаляне не ми стига, искам още (не като още дискотеки, а като „още“ нещо друго, нещо повече, нещо допълващо…), но като няма какво, предпочитам да се загубвам в цигарения дим сред хората и да се събуждам със сенки под очите… Перспективата да си лягам сама в 12, преди, по и след Коледа, разбирайте празници или време за веселба безкрай, ме плаши.

Иначе Коледа мина спокойно, не-толкова прекрасна като миналата, но и тя дълго няма да може да бъде такава… (А предната Коледа бе сбъдната мечта, като от по филмите, just perfect!, и не, подаръците тук нямат нищо общо, и приятелите сега пак са същите, но я няма любовта от тогава, било то измислена, и приборите на масата са с един по-малко… )

Изпратих по две коледни писма, „full with smiles, hugs & kisses“, до Германия, Полша и Испания, плюс едно до Канада и стискам палци да стигнат получателите си в някое прекрасно утро и да предизвикат милион усмивки.

***

На връщане от двудневно търсене на рокля за новогодишната вечер, отбивайки се до McDonald`s и вървейки към вкъщи с майка, и казах как днес, всъщност, е последният истински ден на годината…

Утре е ден пълен със задачи, претоварен със смисъл и твърде всичко-друго-не-и-обикновен, колкото и на много хора да им се иска да не е така.

***

Казах на приятел, че е перфектният мъж, а той взе, че ме разбра съвсем погрешно :)))
Иди, прави комплименти после… :)

Тук отварям скоба и си спомням за Елиас, германец, който срещнах по време на престоя си в Полша и след няколко разменени разговори с когото, веднъж се прибрах в стаята и казах на съквартирантаката си, че „Един ден ще се омъжа за някой, като него“, а тя ме гледаше недоумяващо и неразбиращо и в стил „ти шегуваш ли се или да?“. И нали все много приказвам, на едно парти танцувахме заедно, и аз, тогава с приятел и без никакви задни мисли, взех, че му казах… „Знаеш ли, един ден ще се омъжа за някой като теб.“ (Разбирайте мъж на място, свръх умен и интелигентен, от прекрасно семейство с прекрасни взаимоотношения, със супер воля и огромна амбиция, с много успехи, живял тук и там, опитал толкова много от каквото аз искам, с чувство за хумор и т.н., и т.н. все хубави неща плюс един-единствен недостатък- лесно ранимо его и трудно приемане на различна гледна точка, но след като ми разказа за коледен подарък „за петте сетива по нещо“, реших, че мога да го преживея :) Отплеснах се :)))

Та, танцуваме ние, казвам му аз каквото ми се въртеше в главата, а той спря, погледна ме, засмя се и каза : „Don`t tell me I have ever had a chance with you?“

Представете си изражението на лицето ми и ония три думички умножени по хиляда „WTF?“.
От тогава ме е страх, че един ден мога да изпусна своя принц, само защото съм оставила грешно впечатление, но… ще поживеем, ще видим, нали? :)

***

Как разбираш дали най-добрата ти приятелка те познава много, ама мнооого добре?
Вместо здравей, я питаш „познай от три пъти без право на грешка, кого сънувах снощи?“ и без каквито и повече подсказки, след секунда отговаряш „позна“ :)