Моята първа половин година

Моята 2008 година бе разделена на две, почти през средата, като плод на предварителен замисъл, вместо обикновена случайност.

Докато бях във Варшава и след като се върнах от Варшава.
Щастливата и не-толкова-щастливата половина.
Първо полугодие и второ полугодие.

Казват, че една картина се равнява на 1000 думи, какво, обаче, е една картина или снимка, когато не знаеш нищо за каквото е било преди нея, по време на нея, след нея?
Дали и тогава е толкова словоохотлива и разказва истории за отминали времена?
И как разбираш, че са истина, а не плод на твоето въобръжение, на твоите асоциации?

Това са снимки от първи януари до двадесет и първи юни.
Една хилядна от тези на компютъра ми. И за всяка мога да напиша по цял отделен пост…
Но този път реших да замълча. Да оставя цветовете да говорят сами.

Снимки от Полша, България и Германия. От зима, пролет и лято. От излизания и стоене вкъщи.

Снимки на подаръци и цветя. Снимки на настроения. Снимки, запечатали дни.

Януари помня със сесията, с разтворими супички, които да заместят тези на майка, докато бях болна, с много китайско, с първите серии на „Gossip girl“, с „искам те/ не те искам“, с една необходима грешка, с първото посещение на Sheesha, със седмица споделено Щастие. Месецът на рекорда ми досега- 14 дни, плътно, всяка нощ навън… Няма не искам, няма недей, време за сбогувания и изпращания.

Февруари беше месецът на твърде много идеи за твърде различни начинания, които в крайна сметка останаха само върху листите хартия, месец на липсване, месец почивка, с много време за размисъл и писане. Месецът на втората ориентационна седмица, всеки ден , не, всяка нощ навън, нови хора и усещането, че няма да е същото. Месецът, когато реших, че мога да си дойда в България и преди юни :)

Март бе разделен на две- две седмици във Варшава, две седмици в Бургас. Месецът на едно пристигане, дълго чакано и мечтано, за да осъзная, че ми липсва повече, когато го няма и всичко е една идея, която сама съм си сътворила… Мартенички и 8-ми март зад ъгъла. Първо ден-и-половина-направо-два пътуване с автобус, или пренасяне на половината багаж- не е истина колко много неща човек може да натрупа за една година. В Бургас почивка и споделени радости.

Април бе времето на кратката екскурзия до Берлин, боядисването на яйца, запознаването с още българи, палачинките на четвъртия етаж, един рожден ден- изненада и първи топли, слънчеви дни, подходящи за баскетбол на двора, за едни, кафе на чист въздух, за други. Време на първите барбекюта :)))

Май… Презентации, курсови, изпити. Второ, последно гостуване и сбогуване. Начало на goodbye партита. Влюбването ми в Гданск (искам пак! ) и пейн(т)бол.

Юни… Стана ли вече? Неее :( Исках да спра времето… Месец, когато сестра ми ми дойде на гости, когато трябваше да обиколя всичко, което не съм успяла за една година. Месецът на Вроцлав и обикалянето на Варшава. Месецът с последната седмица там, където ми се иска пак да се върна и времето на един перфектен последен ден с почти перфектна последна вечер, нощ и сутрин.

И към България…