Моята втора половин година и цялата равносметка

*Абсурдно заглавие и може би глупава идея, но периодите януари-юни и юли-декември бяха така различни в географско и емоционално отношение, че обединяването им би откраднало от същността им.*

Юни. Последна седмица и първи дни у дома. Почивка.

Юли. Започване на стажа и от работа вкъщи. В края, когато нямаше и месец, откакто съм си вкъщи, за първи път през живота си загубих близък човек… Тогава не можах да го кажа направо, а се загубвах в отнесено говорене и метафори (виж тук и тук), и сега още говоря за баба като да е между нас, и не искам, и не мога да повярвам, че я няма. Много, много ми липсва… Не съм и предполагала колко може да боли от подобна загуба и колко слаб може да се чувства човек…

( Споменавам за това, въпреки, че може би не трябва, защото има хора, които като ме гледат отстрани и четат блога си мислят, че ме познават, завиждат на моя живот, съжаляват своя и накрая аз излизам черната… Ще трябва да ви разочарвам, но в усмихнатия ми, близък до идеалния свят има толкова неща, случки и хора, които ме правят тъжна и уязвима , които ме карат да плача, да не спа, да се страхувам и какво ли още не, може би дори повече от вашите, но просто се опитвам да премина през тях (по-)незабелязано… Няма безоблачно щастие. Затова, моля ви, нека не си завиждаме един на друг, защото никой не знае какво му е на другия и колко сили му коства дадена дума или усмивка… Затварям скобата.)

Август. Неочаквани гости от Испания и вечери в Караоке бара в Бургас ;) А като бях в гимназията мразех това място. Струваше ми се пълно с „големи хора“ и само за двойки, тъй като постоянно пееха любовни балади. Сега нямам проблем нито с едно от двете :) Не, че аз съм голяма или , че съм влюбена, просто ми харесва.

Септември. Изпращане на една сладурана за Унгария и 3 дни в Созопол. Планове за новата студентска година :)

Октомври. Мина като ей така… Една седмица в университета, една в Брюксел, една в университета, една в Словения. Всичко бе толкова бързо и толкова прекрасно!

Ноември. Тежка програма :D Много излизания, малко повече отколкото трябва, и Майсторския бизнес клас по Мениджмънт.

Декември. Велико Търново, излизания преди и след, курсови, Коледа, безсънни нощи, Нова година.

Край. Начало.

А ето и истинската равносметка, не тази, която просто повтаря факти, а онази другата…

Макар не и най-добрата ми година досега, 2008 беше хубава, пълна с приятни емоции и малки и големи чудеса година. Година, когато сбъднах някои от най-невероятните и най-смелите си мечти и оставих за догодина такива, които изискват къде къде по-малко сили, време и средства.

И тази година заставам зад мисълта, че не Любовта прави една година пълна, но и стискам палци късмета ми от баницата ( „любов“ :)) да се сбъдне. (Миналата година беше „много купони“ и не само, че се сбъдна, а и ми дойде дори в повече :D )

Не малко точки от миналогодишния ми wish list се прехвърлят в новия, но миналото не може да се променя, затова си взимам поука и си пожелавам малко повече воля и търпение този път.

Много съжалявам, че точно там, където годината се раздели на две, спрях да пиша на място, което е част от мен и което ми е много важно, за да знам къде съм сега и за да помня един ден каква съм била и през какво съм преминала и как съм се променяла във вреето, в случки и познанства, затова си пожелавам тази година да си върна музата :)))

Тази Нова Година за първи път нямах усещането за нещо специално… Затова пък на първи се събудих спокойна и усмихната, сякаш знам, че ми предстоят безброй прекрасни неща. Нямаше фойерверки, нямаше ентусиазъм, а едно тихо спокойствие… Дано.

Сега ми предстоят доста важни задачи и решения, живот и здраве завършвам бакалавърската си степен и после трябва да навляза в истинския живот, да стана самостоятелна в пълния смисъл на думата. Сигурно това трябва да ме плаши, но истината е , че нямам търпение :)

P.S. Вече три години си правя равносметка за изминалата година използвайки тези въпроси и попълвайки този въпросник. А сравняването на една с друга година е много приятно занимание, особено с чаша нещо топло и вкусно, на подходяща музика :)

5 мнения за “Моята втора половин година и цялата равносметка

  1. ( Споменавам за това, въпреки, че може би не трябва, защото има хора, които като ме гледат отстрани и четат блога си мислят, че ме познават, завиждат на моя живот, съжаляват своя и накрая аз излизам черната… Ще трябва да ви разочарвам, но в усмихнатия ми, близък до идеалния свят има толкова неща, случки и хора, които ме правят тъжна и уязвима , които ме карат да плача, да не спа, да се страхувам и какво ли още не, може би дори повече от вашите, но просто се опитвам да премина през тях (по-)незабелязано… Няма безоблачно щастие. Затова, моля ви, нека не си завиждаме един на друг, защото никой не знае какво му е на другия и колко сили му коства дадена дума или усмивка… Затварям скобата.)

    Много познато ми е това…
    Да не използвам клишето „Знам как се чувстваш…“
    Пожелавам ти цялата 2009 година да е с позитивни емоции.

  2. Ох, ивинявай, че така негативно ще се намеся, но все някой трябваше да обърне внимание на този проблем. Моля те, спри музиката! Изкара ми акъла направо! :) И разбуди всички, които спяха около мен :) Пфу, пфу пфу (духа си в пазвата). Равносметкака, ревюто и всичко, свързано с този блог, е чудесно, ти си един слънчев, позитивен човек. Просто, без да искаш, ми изкара акъла :) Предполагам, че не съм единственият, който си държи аудиото на макс, защото всички обичаме музика. Извинявай за некакнения съвет и a bonne chance през 2009! Имам предчувствието за една много успешна година, даааа…

  3. А на мен ако знаеш как ми изкара ъкъла :) Дори като я чух имах отворени няколко табчета и не знаех откъде идва, а последното ми предположение беше от моя сайт, защото и аз не обичам сайтове с музикален фон… Така, че забележката ти не само е приета, но и споделна :)) Сега идва ред да обещая, че ще го поправя, само не знам как (1) и кога ще имам свободна минутка (2) *зимна сесия* but I`ll give it a try :D

    Честита Нова Година и на теб и дано предчувствието ти се окаже вярно ;-)

    П.П. Прати усмивки на хората около теб. Искрено се извинявам :)))

  4. Приветско! ;)
    Не ми даваше сърце да те критикувам за желанието си да ни споделиш снимки заедно с историите. Първият път, като отворих да видя какво ново си сътворила ;)и започна тази музика, се усетих, че идва от flash-а. Да, ама, не можех да намеря къде се намалява или изключва звука. :D Не съм много сигурен дали имаше тази опция още тогава, когато гледах първата половина с музиката на Faith Hill.
    После го намерих и се реши проблемът. :) Но понякога си оставях известно време да звучат Seal и Faith, за да се насладя на дисонанса, който се получаваше. Обаче ти ме лиши вече от тази наслада. :P
    Държа да отбележа, че и двамата ги харесвам. Е, не точно с тези песни. :D

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s