Спомен от снежинки в косата ми, усмивки в огледалото, много бяло навън и червено по бузките.
Данет ванилия и бяло вино, учебникът по маркетинг, ношница в чантата и на гости в другото вкъщи, от където сутринта пред изумения поглед на шофъора си тръгнах с прахосмокачка, защото моята се развали :D
Така обичам тези часове, прекарани в компанията на приятели :) Когато заедно правим закуската, после гледаме FoxLife и си спомняме за когато бяхме в гимназията и всеки ден станеше ли 6, сядахме да гледаме „Приятели“, докато не осъзнахме, че вече знаем репликите наизуст :))) Часове на излежавания в леглото и (уж) учене, телефонни разговори, смс-и, смях, много много смях, и ДиА в скайпa :) Ние правим снимки на нея, тя на нас и все не се получават, защото все се смеем и така мърдаме и те стават още по-смешни и ние още повече се смеем и така докато нейната любов и звънна, а ние започнахме да правим проучване между майки и баби с или без мляко се правят препечени филийки, докато накрая съвсем се отказахме от тази идея :)
Почти като в онзи, така известния сериал, чието име кара нечии майки да се изчервяват, а други го знаят по-добре от нас, дъщерите. Почти, защото сме три, вместо четири. И заради още едно почти, което не, не, не мога да кажа :)))
Бързай бавно 
:))) А как ми се искаше да съм там в момента, в който влизаш в такситоо :)) Било е само за снимка.. Мария, екипирана като за Антрактида, с прахосмукачка, голяма почти колкото нея, се опитва да си отвори вратата на таксито и някак си да намести спътника си на съседната седалка.. :)) Охх, защо не бях там, щях да получа дозата си смях за 2 дни напред … :)
Ти я получи за 4 години, когато пренасях(ме) килима от Бургас до Варна, помниш ли? :)))
Хахах, по начало бих ти казала, че е глупаво да ми задаваш този въпрос, но да, спомням си ;) Но сега е било по-смешно, сигурна съм.. ;) хайде дано съм там, когато я връщаш :P~