Нещо много старо, изтъркано от безброй препратки, поствано на хиляди места и все така вярно.
Ако вече сте го чели милион и един пъти, просто го подминете. Ако пък ви попада за първи път, вслушайте се в тези думи… Не казват всичко, но казват много.
За децата
А една жена с детенце на ръце продума :
– Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече :
– Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ,
така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела ,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му
Бързай бавно 
Не знам дали не е за мой срам, ама този източен мъдрец не съм го чел, пък много го хвалят. :) Да не кажа, че донякъде моден стана, както се случи с Орхан Памук, например. И всичко живо хукна да го чете. ;)
Това звучи добре, но същевременно е в стил подобен на проповед. Ако всичко негово е издържано в такъв висок дух ;) , май ще се въздържа от четенето на неговите премъдрости. :D