Първия чиклит роман към който посягам, подарък от приятелка.
„Малко е повърхностен, но пък се чете на един дъх.“ Вярно.
Заглавието на книгата- “Something Borrowed” ( от Emily Giffin)- не остава съмнение за какво иде реч. Любимата на всички тема за изневярата. На Рейчъл с годеника на Дарси. Уловката тук е, че сватбата е на два месеца разстояние при началото на „аферара” (1), а Дарси и Рейчъл са приятелки от както се помнят (2). Към 1 и 2 добавете и по някое друго смекчаващо или не вината обстоятелство, малко истории от миналото и ето ви бестселър. На първо четене звучи като типична евтина американска история (за латиноамериканска е нужно повече), но на второ… Истината е, че на второ прилича много на история, която се е случвала не веднъж и два пъти, съвсем ама свъсем наистина. Било то и с малки нюанси.
Признавам, че през цялото време не знаех коя страна да взема, но пък края със сигурност ми допадна. Понякога границите на добро и лошо са толкова размити, че колкото и дебели книги с непреходни съвети и мъдрости да си прочел, не стигат, за да отсечеш кой е прав и кой е крив.
А само до преди няколко години имах съвсем ясно дефинирано мнение относно изневярата- тя е лошо, лошо, лошо нещо.
Винаги.
Без изключения.
И всички в любовния триъгълник, четириълник, n-ъгълник, са еднакво виновни.
После, обаче, дойде времето на дългите женски (момичешки?) разговори и многото „американска мъдрост” и започнах да омеквам. „Може би, понякога е полезна. Може би е вярно, че на мъжа по-лесно трябва да му се прощава. Може би, човекът, който е в „плюс”, не носи никаква вина. Може би…“
Започнах и да вярвам, че винаги има поне две истории. Понякога три.
Няма да споменавам и нито колко пъти чух „Всички изневеряват. Рано или късно. Скрито или прикрито.”, нито на колко истории от кухнята, точно а ла холивуд, само, че истински, се нагледах.
За „преживяването Еразмус” дори не ми се отваря дума. Странно е как факта, че никой не те познава (1) и никой, дори да разбере нещо, не би те съдил или разправял наляво надясно (2), от раз променят поведението на момичета и момчета, кой с по-кратка, кой с по-дълга връзка, кой с годеж… Оправданието там винаги бе едно „Това е Еразмус. Друго е.”
( Което ме навеждаше на мисълта дали е така и с командировките…? )
Постепено стигнах до извода, че винаги има изключения от общите правила и светът не е черно-бял. И, че, искаме, не искаме, може би всички сме обречени един ден да се сблъскаме с изневерята. Само не се знае в коя от трите роли- на изневеряващи, на такива, на които им изневеряват, или на такива, с които изневеряват.
Тъжна истина, но това е, което ми подсказва света…
И докато да, преди бях готова да споря, че има истинска любов и връзки в които никой никога не изневерява на никого, сега все по-малко го вярвам…
Това, естествено, не означава, че го разбирам или подкрепям.
По-скоро е психическа подготовка на (под)съзнателно ниво.
*А и какво по-хубаво от това съдбата да те изненада приятно и да опроваргае всичко написано дотук? :) *
Вие какво мислите?
Бързай бавно 
Ами надявам се да ме изненада :)
Здравей Радвам се да видя че не удържа обещанието си да не пишеш цял месец :о)
А по повод изневерите, според мен е важно да разбереш, защо човек изневерява. Понякога има всепоглъщащи връзки, които задушават с прекалено многото си чувства и човек понякога иска да избяга от всичко това.
Макар че за мен това не е правилно. Правилното според мен е да седнат и да поговорят открито за всичко, което ги вълнува. Защото пародоксалното е че много хора могат да разголят телата си, а не могат да разголят душите си и да говорят открито с човека, който толкова много обичат.
Welcome to the real world
Можеш да пробваш. Не изневерявай никога. И като станеш на 75 години ще можеш да кажеш на внучката си „Аз не съм изневерявала и тъй като не съм с нищо специална или уникална, значи има още много хора по света, които не изневеряват.“
За теб вече ще е без значение, но пък ще си вдъхнала някаква надежда.
Хихи, :) почти се бях обзаложил със себе си, че няма да устискаш цял месец. ;) То шило в торба седи ли мирно! :P
Хубава тема, плодотворна и благодатна като разорана целина. И само да сееш коментари и да жънеш след това богат урожай от изкласили мнения. :D Уфф, да се спра с тая земеделска тематика, в която забухах! *оплез* *rofl*
По мисълта ти за командировките. Това си е лично за мен и не мога да обобщавам другите. Няма значение дали си командировка или не. Всичко си зависи от човека. Аз поне не съм изневерявал по време на командировка. Аз въобще не съм изневерявал досега (с ръка на сърцето ;) ), ама съм си малко шантав, де. Да не кажа хахав. :D Ама то и няма на коя да изневерявам. :P
Всъщност, заглавията на чиклит книжките са най-яките неща в тях.
Аз също мислех че е лошо човек да изневерява. Докато не се оказах в позицията на третия връх на любовния триъгълник. Винаги има повече от една истина и никога не можеш да съдиш хората. Един приятел казваше – няма нищо лошо ако си изневерявате един на друг, но си останете „емоционално верни“. Може би е прав.
@pippi- При мен промяната в разбирането също настъпи след като веднъж се оказах в тази позиция- на третия връх на (любовния) триъгълник…
И не съм сигурна дали бих направила нещата по-различно ако се върна назад, не защото е правилно, а защото научих доста.Иначе приятелят ти може би е прав, да. Във всеки случай е успокояваща мисъл.
@Живко: Опитвам :) Досега съм успявала, дано и до 75-години да е така…
Ами дано, щом имаш желание. ;)
Исках да кажа, че добър начин да докажеш, че нещо, в което вярваш е възможно, е да го направиш. Мен ме дразни как съвременната култура натрапва мнението, че изневярвата (пък и не само тя) е неизбежна. Има много неизбежни неща, например смъртта и например страданието, но изневярата категорично не е едно от тях. Тъпо е когато човек започне да прехвърля вината за собствените си простотии на „обстоятелствата“, „алкохола“, „съдбата“, „живота“, „бог“ и други подобни. :)
@Живко: Абсолютно съм съгласна с теб :) В моите очи изневярата е „неизбежна“ не като, че аз ще изневеря, а по-скоро обратното…Това е, което виждам около мен, чета , и т.н. Това е, което ми „подсказва“ живота.
Но човек никога не знае… Както писах, ще се радвам Животът да ме изненада приятно :)
Аз продължавам да мисля, че изневярата е лошо нещо. При това не просто лошо, ами направо зверско спрямо човека, който се предполага, че обичаш.
Ако се опитам да поразсъждавам, което много ме напряга и избягвам да го правя често :D , излиза ‘Парченце’ :P , че на теб са ти изневерявали, когато си била в онази прословута ;) равнинна фигура? Или бъркам? *почеш по кратуната*
Разни университетски, мастити екипи от умни глави се надпреварват как да оправдаят изневярата с научни доказателства от еволюцията и гените ни, така че възползвайте се от тази солидна база, когато ви хванат. ;) И се молете половинката ви да има афинитет и респект към академични еквилибристики, за да няма пострадали буквално и преносно. :D
Дай, Боже, всекиму такава разбрана половинка! :)))
@aquarius…. Мммм не позна :) Не са ми изневерявали и аз не съм изневерявала. Остана третата възможност.
ОМГ, ужасна си! Разбивачка на семейства! Как спиш?!?
Поне струваше ли си? :D
Не беше „семейство“ и беше много много отдавна, за много кратко и всичко бе твърде объркано. И не, не го развалих, и никога не съм искала да го направя. И да, дълго време не можех да спа.Не знам дали си струваше. Предполагам не. Но ме научи на много.
„Това е Еразмус. Друго е.”
Хахахахахаха, това ми напомня много на разни истории, които съм слушал от хора били на бригади в USA:) Като го чуеш и просто такъв смях напира в теб, че не можеш да се удържиш. По-глупаво и елементарно оправдание надали може да се измисли.
Изобщо никакво оправдание не хваща дикиш за подобно нещо. Само липсата на принципи може да те постави в който и да е връх на „любовния триъгълник“ (недай си боже четириъгълник), ако вършиш това нещо съзнателно (да не забравяме, че повечето хора си трайкат за текущия си статус в такива моменти).
П.П. Веднъж, абсолютно неволно и аз се оказах в твоята позиция Мария, до огромна степен по вина на единия от другите два ъгъла (демек осведомиха ме погрешно за ситуацията, при все че много настойчиво разпитвах). След сумати и време (и то по съвсем други причини, от новопоявил се четвърти ъгъл:)) разбирам аз тя каква била и мнооого криво ми стана (и още се чувствам гузен). Идеше ми да му чукам главата в стената на тоя умник, че съзнателно ми позволи да се забъркам в тази боза…