Има много книги „за възрастни“, които съм си обещала, че трябва да прочета. Но има и много „детски“ :), от които също не искам да се откажа само защото (уж) им е минало времето. Като „Мери Попинз“, „Малки жени“, „Алиса в страната на чудесата“, „Без дом“, „Оливър Туист“ и др. Като „Белия зъб“ от Джек Лондон. Последната, обаче, вече е в графа „прочетени“ :) Нещо, за което трябва да благодаря на Литературата Днес (:
Книга, която въпреки отсъствието на почти всякаква пряка реч, се чете на един дъх…
Не знам дали сте гледали детското „Белия зъб“, но на мен ми беше сред любимите :) Затова пък май спомените ми не са съвсем точни, защото книгата сякаш разказва малко по-различна история. На звяр, непознаващ ласки, доброта и любов. Разказва за пътя на гнева, страха, озлоблението до покорството, верността, привързаността, обичта. *В моите спомени Белия зъб спасява хора, изпаднали в беда, а вечер се изкачва на някой хълм, сам, винаги сам, и вие жално към Луната. В книгата това го няма :) *
Авторът десетки пъти споменава за връзката, която живите същества имат с предците си. Как знанието се предава от поколение на поколение и просто знаеш без да знаеш защо и как, без да разсъждаваш върху това, което инстинкта ти подсказва. Споменава и как средата променя. За добро или за по-лошо. Адаптация. Как беше приказката- в природата не оцелява по-бързия или по-силния. Оцелява този, който най-бързо умее да се приспособява.
Още веднъж благодаря за подарената книжка :))) Имам още две, които чакат своя ред, но до предната събота нямах време да дишам :), затова сега , в открадната, но заслужена почивка, ще наваксам и ще ви разкажа и за тях.
***
В последно време слушам лекции по въведение в психологията и в една от тях се говореше именно за значението на средата в процеса на израстване и възпитаване на едно дете. „There’s no real human nature.“ Дали наистина всичко е до каквото научиш едно дете, каквото му покажеш? Дали всички в ранните си години сме като „глина“ за обработване? Без инстинкти за добро и лошо?
Бързай бавно 
И аз съм на това мнение, че средата променя доста. Вярвам, че човек се ражда с някакъв запас от таланти, но от там насетне зависи от него, дали ще ги развие и по какъв начин. По-сокоро зависи от това, как се справя в средата, в която е попаднал.
Скоро ми споделиха за едно наблюдение – когато помолиш или видиш дете до 2-3 годинки да рисува, примерно къща, може да видиш много невероятни неща. Нужно е да го разпиташ, защо така я рисува и ще разбереш колко много основателни причини има. То така я вижда. Необременено от средата.
Какво се случва по-късноо, със 7-8 годешно дете – къщата придобива правоъгълна форма, с прозорче, вратичка и куминче с пушек…
Първия вариант си е „чисто творчество“, втория вече е обременен от „инстинктите за добро и лошо“… Така се рисува къщичката, защото така са го научили, защото така трябва, защото това е добро..
Този пример ми беше направил силно впечатление.
Надявам се да е интересен и за теб, както и за читателите на блога ти :)
Детските книжки си имат някакво особено очарование. Наскоро ми попадна „Произшествие на тихата улица“ от П. Вежинов и си я прочетох с огромно удоволствие и то на един дъх, въпреки че вече съм на 30+
@Емил Минев : Благодаря ти за коментара :) Децата наистина могат да ни научат на много ако се вслушваме повече в тях и не се стараем да ги научим на всичко, а оставим едно пространство, което сами да запълнят.
@zaharii: Абсолютно съм съгласна с теб :)
Според мен всяка хубава книга е многолика и в зависимост от моментното си състояние и мъдрост, човек вижда едно от всичките и лица, което към момента му е най-близко. Далеч съм от мисълта, че ако беше прочела тази книга „когато трябваше“, щеше да видиш и напишеш това :о)
Белият зъб според мен не е много в графата „детски книжки“, с неправилната нагласа си подходила към нея:)
MARI,STRAHOTNA KNIGA I DOBAR ANALIZ.NIKOGA NE PUSKAI DETETO V TEB DA IZ4EZNE, ZA6TOTO V SVETA NA GOLEMITE INTERPRETACIATA I SVOBODATA SA ZABRANENI. VSI4KI NA KONVEIRA,NIE SME 4ISTO I PROSTO EKSPERIMENT…NEKAV VID STATISTIKA.BELIA ZUB OTDAVNA VE4E NIAMA ZUBI…PAZETE SE DECA!