Вярно е това, което казват- че етикет лесно се лепи и трудно се изтрива. Може би това е, което спира хората по пътя към промяната. Съпротивата у Другите. Когато не виждат усилията и не оценяват желанието да правиш всичко не просто по-добре, а още по-, по-.
Ако си си изградил мнение за някой, то подсъзнателно търсиш примери, които да са в полза на твоята представа и (уж) без да искаш, игнорираш останалото.
Ако вярваш, че хората са глупави, то ще търсиш само примери, които подкрепят това твърдение.
Ако вярваш, обратно, че са добри, то ще откриеш 1001 доказателства (и) за това.
Всичко опира до очаквания и вярвания.
Всеки живее в свой собствен свят и гради своя собствена история. За всеки и всичко около него. Включително за самия себе си.
***
Днес казах, че вече трудно се впечатлявам от иначе фрапантни истории. И избягвам да залитам към даване на оценки не защото нямам такава, а защото нямам право да казвам кое е правилно и кое лошо. Никой няма.
Прочетох новия брой на L`Europeo -„Скандали“- от корица до корица.
И странното е, че докато четях не си мислех за скандала като такъв, а се удивлявах на това колко интересен живот имат едни хора и колко скучен и сив други. Не знам дали е въпрос повече на смелост, на лудост или просто на късмет, но на каквото и да е, предпочитам малко от него, отколкото живот, който минава и заминава, еднообразен до болка.
***
Позагубих се малко. Сесия, подготовка за изпит, изпит, чакане на резултати, подготвяне на документи, нов семестър, още документи, още чакане. Но и се намерих.
Идва Пролет. С нея и цветовете и топлото и разходките и тихите поздрави към Слънцето.
Идва разчистването, вън и вътре. С него и поредното ново начало и милион мечти да бъдем по-добри.
Отдавна не чакам с нетърпение Баба Марта и някак изгубих магията на празника, който сега по-скоро е като задължение… Към традициите. Но затова пък с бялото и червеното, свързвам края на зимата и протягам ръка към пролетта, и се усмихвам широко…
Затова… Честита Баба Марта! :)
Бързай бавно 
Не съм съгласна с теб за някои неща… Или поне имам други наблюдения…
За да накараш друг човек да промени мнението си някого, трябва не просто да му казваш, но и да му показваш, че има промяна :)
„..избягвам да залитам към даване на оценки не защото нямам такава, а защото нямам право да казвам кое е правилно и кое лошо.“ … но го правиш! :)
Жалко, че не чувстваш магията на баба Марта, но все пак – ЧБМ и много усмивки и успехи през остатъка от годината!
Целувки!
„Избягвам“ не означава „никога не…“
Колкото до другото- Words are useless unless in actions :) Затова имах впредвид именно малките промени, които не крещиш на света, а предприемаш сам тихо, но които често остават незабелязани, защото хората са свикнали да очакват друго…
ЧБМ и на теб :)
Няма да лепиш етикети на хората, лоша госпожичке! :P
„Не знам дали е въпрос повече на смелост, на лудост или просто на късмет, но на каквото и да е, предпочитам малко от него, отколкото живот, който минава и заминава, еднообразен до болка. “ <- готова си за екстремни спортове. Хайде да скачаме с бънджи от Аспаруховия. Това е едно от нещата, които са ми в списъка за правене. :) На рафтинг вече ходих и мноооого ми хареса, така че може и пак да се ходи напролет. Е? Are you with me? :P (както казваше Вин Дизел в „Хрониките на Ридик“)
:) За мимз не знам, но аз твърдо За :)
Ние с нея без това от 4 години се каним, мисля, че дойде времето ;)
Преди време бях готова от раз :) От 1-2 години насам, обаче, съм станала страшно страхлива. Не знам защо. Преди време съм летяла с делта планер, качвала съм n на брой пъти на n различни „екстремни водни забваления“ и бях първа по разни увеселителни паркове на най-страшните атракции. Сама съм молила да ме повозят на пистов мотор и съм си умирала от кеф. А сега…сега пари да ми дават не искам… Дори миналото лято като се качих на джет (не го бях правила от няколко години, защото не ходя на плаж от 8 клас :)) исках да сляза на първата минута.
Пречупила съм се нещо. Дано с годините се оправя :)
Но свалям шапка на хора, които живеят на макс.
@ДиА: Първо: защо не спиш? Второ- знаеш ли, че бях готова за пиано бара, като се отказа :( Трето: ти скачаш, аз снимам ;-)
Във Варна ли си? Честита Баба Марта :)
Да, от току що :))) Преди малко пристигнах.
Честита Баба Марта и на теб!
Значи ще се видим там през уикенда…
Задължително :)))
Към ДиА: Ха, така! Те това е приказка на място! ;)) Трябва само да стиковаме датата на събитието. Понеже Мария вече се нагърби с операторската работа, смятам, че можем да я изгърбим да поеме и организационната част, нали? *оплез* *rofl*
Искааам и аз на пиано – бар, и на караоке – бар (само да не пея аз, че заведението ще опустее без време :D ) и на… диско – салса – танго и какъвто и да е там бар. ;)))
Към „Парченцето“ :P : Няма да се плашиш! Бързо ще ти избием всички страхове и фобии от умната главица. ;) Ти само се хвани на хорото. :)) Не съм се качвал на джет. Ама и не ми се струва много страшно. Знам ли, след като нямам опит. ;) Един мой приятел се рее с парапланер и изпитвам вътрешен гъдел да се впусна в тази тръпка. Ама ще видим. Скача ми се и с парашут също. Ех, планове, планове… изкушения, изкушения. :D
По повод интересния живот, си мисля, че на всеки живота му е интересен, просто някои го забелязват. :)