Разпилени парченца…

Защо съм студент?

Posted in Read me by apieceofme on 12 март 2009

*Есе, което написах лятото на първи срещу втори курс (2006г.), за да участвам в конкурса за стипендия на JobTiger. За съжаление вече и този отговор на въпроса, макар далеч от „искам да стана професионалист в дадена област“, ми се струва твърде оптимистичен видян от днешна дата.*

Казват, че в природата не оцеляват най-силните, а най-бързите. Е, тогава, на пазара на труда не оцеляват най-високообразованите, а най-конкурентноспособните, защото да си професионалист е комплексно понятие. За да си професионалист са нужни знания, умения, лични характеристики…т.е. дипломата не е достатъчна, не е гаранция за успех. Истинската ефективност изисква равновесие. Съгласна съм. Въпреки това за голяма част от работните позиции дипломата си остава задължителна. Всички сме виждали обяви за работа – съдържат две секции: в едната са задължителните изисквания за съответната работна позиция, а в другата са изискванията, които са препоръчителни и при равни други условия биха осигурили предимство на кандидата. Излишно е да споменавам в коя графа се намира висшето образование. Може да не е упоменато какво точно, може и да има избор между няколко специалности, но трябва да го има. Не е достъчно, но е задължително.

Това е и един от отговорите ми на въпроса “Защо съм студентка?”: защото искам да имам шанс да отида на интервю, да защитя знанията си, да се изявя като професионалист. Голяма част от тези знания може да съм получила извън университета, от странична литература, от семинари, конференции, обучения, стажове, но това всъщност няма значение. За добро или лошо висшето образование има по-голяма стойност и тежест от тях; дипломата е като застраховка за работодателя, че няма да сгреши с избора си. А може би когато нещо съществува и е написано “черно на бяло”, сякаш вдъхва повече доверие, нали? Нека добавя, че коефициентът на безработица се увеличава с намаляване степента на образование. Факт.

Вероятно първият ми отговор на въпроса “Защо съм студентка?” звучи много практически ориентиран и далеч от “следвам, защото искам да натрупам знания”. Не ме разбирайте погрешно. Знанията са една от главните причини, за да бъда студентка, но не тези, които са отразени в студентската книжка, а тези, които колкото и часа да прекарваш в библиотеката само и единствено университета може да ти даде. Учебници се продават. Достатъчно много лекции са налични и в интернет. Стига да имаш желание винаги можеш да намериш ресурси по дадена тема; теория. Но университета не е само лекции, упражнения, изпити. Той е много повече – той е среда, в която ние се (до)оформяме като личности и израстваме. Именно знанията, които трупаш в университета извън учебния материал и учебния процес като цяло са тези, които според мен придават истинската стойност на дипломата.

Университета те учи на дисциплина, постоянство, любознателност, по-висок стил на общуване; чрез университета създаваш мрежа от контакти; създаваш приятелства за цял живот. Университета ме зарежда с енергия, а срещите с някои преподаватели ме мотивират да давам наистина най-доброто от себе си и да се радвам, че съм студентка. Вярно е, че има такива, които влизат, диктуват лекцията си дума по дума еднаква със съдържанието на учебника, излизат. Но, знате ли, има и един друг тип преподаватели и вие сигурно също пазите спомена за някои като тях. Приятен спомен, ще добавите. Те влизат, усмихват се, поздравяват. Показват ни, че уважението, което имаме към тях не е едностранно. Не четат лекции, а правят анализи. Задават ни въпроси. Провокират ни да мислим. Понякога се шегуват, друг път преминават в сферата на “университета на живота”. Напомнят ни, че и те са били като нас и ни показват, че ни разбират. Дават ни съвети – като се започне от това в кой магазин да пазаруваме, през това как трябва да защитаваме правата си и колко е важно да имаме самочувствието да го правим и се стигне до съвети как да станем по-добри не само като професионалисти, но и като личности. Тези преподаватели ни учат на стил – стил на поведение, на говорене, на учене.

Освен, че това е поредният отговор на въпроса “Защо съм студентка?”, това е и отговор на въпроса защо ако висшето образование се намираше в графата “препоръчително” пак бих го избрала. Независимо от стреса от кандидат-студентските изпити и безсънните нощи по време на сесиите. Те са (почти) нищо в сравнение с това, което ти дава университета като атмосфера, преживявания, усещания, чувство за принадлежност. Светът става по-различен или ти започваш да гледаш на него от по-различен ъгъл. Променяш се. Аз лично се чувствам по-удовлетворена, по-щастлива, по-самоуверена и по-горда, дори. Не харесвам много тази дума, но е така – за мен е гордост да бъда студентка и то специалността, която исках. Чувствам, че съм поела контрол над живота си, че живея пълноценно. Малко са нещата, които могат да ти дадат усещане за личностно удовлетворение, затова и усилията свързани с тях и препядствията по пътя са оправдани и си струват. “Да си студент” е фраза, която не включва само знанията и дипломата, за които се бориш. Това е процес, състояние. И ако някой нямат нужда от него, аз имам.

Още една причина да бъда студентка е т.нар. ”американска мечта”. Ще поясня. Не става въпрос за онази нейна популярна и комерсиализирана форма за “къща, кола, семейство и работа, която ти позволява да си плащаш вноските по кредитите”. Звучи добре и ще се зарадвам на всяко едно от тези неща, но не в тях е смисълът. Предпочитам по-истинската и формулировка, която не те задължава с нищо…нищо, освен с това да даваш най-доброто от себе си, да учиш (работиш) упорито, защото ако го правиш ще постигнеш всяка своя мечта. Може да е инфантилно, но вярвам, че това е така. Вярвам, че когато завърша висшето си образование ще мога да си намеря хубава работа. Да, ”хубава работа” означава най-добрата комбинация от работа, която ми харесва, т.е. доставя ми удоволствие да я върша, но и която ми осигурява средства за живот. Живеем в консуматорско общество и за добро или лошо придаваме не малко значение на бъдещата си заплата. Нормално е. Това не е материализъм, а реализъм. Научена съм да мисля в перспектива, примерно, за деня, в който ще имам семейство, отговорности и не малко сметки.

Знам, че има девалвация при дипломите за висше образование; знам, че има хора, които влизат по “другия начин” или просто си купуват дипломата. Наясно съм и за равнището на корупцията в страната ни. Но не ме е страх, че няма да си намеря работа, ако стана истински професионалист. Защо ли? Заради времето. Времето отсява. То е тестът и изпитът, от който няма как да се освободиш. Ще те наемат, но ако не можеш да се справиш, ще те заместят. Законът на конкуренцията. Вярвам, че работа за добрите специалисти винаги ще има. И висшето образование е една от стъпките към моята успешна кариера. То не е потребност (потребностите могат да се манипулират), то е нужда, необходимост.

Би било фалшиво ако не спомена и онези другите “неща”, които съпъдстват следването и му придават още повече привлекателност; нещата, които правят студентският живот по-цветен. Досетихте се, нали? Точно така – приятелите, купоните и нездравословната храна. Нека прибавя и смешните ситуации в които изпадаш, когато започнеш да живееш сам. Мислил си, че знаеш всичко, че можеш всичко, че си достаъчно “голям”, но има дни, в които звъниш на родителите си по 3-4 пъти. Постепенно започваш да усещаш липсата на дома, семйството, ”храната на мама”, неделната семейна киновечер, родният град…и когато се връщаш през уикендите усещаш една топлина. Необяснимо е. Започнах да оценявам всичко много повече, когато станах студентка. Преди беше даденост, нещо, с което съм свикнала. Разстоянието ме промени. Станах по-добра, отношенията със семйството ми са по-пълноценни и това е още една причина да се радвам, че съм студентка.

Има хора, които са избрали висшето образование като временно пристанище – за да избягат от работа, от военна служба, от родното място… За някои е лукс, който могат да си позволят за уплътняване на времето си. Свобода на избор. За мен висшето образование е шанс. Шанс е, че родителите ми могат да си позволят да ме издържат; шанс е, че ме приеха; шанс е, че ми дава възможност да се запозная с хора, които могат да ми дадат много повече от това, което пише в книгите, т.нар. ноу-хау.

Понякога си мисля, че даже съм длъжна да бъда студентка. Много хора в днешно време се задоволяват с по-ниска квалификация не защото нямат желанието, а защото нямат финансовата възможност да учат. Нямам впредвид само в България, а навсякъде по света. Висшето образование е надежда, светлина в тунела, която ще им помогне да постигнат един по-добър живот. За съжаление за много момичета и момчета университета остава блян. Когато се замисля за тези мои връстници чувствам, че моя отговорност е да се възползвам от тази възможност. Да уча, да ме приемат, да следвам, да се реализирам. Не знам дали успях да се изразя по най-добрия начин, но предполагам разбирате какво имам впредвид.

“Да съм студентка” за мен е знак, че живея пълноценно, че давам най-доброто от себе си . Една от любимите ми мисли е, че “късметът – това е сблъсъкът на знанията със случайността” и аз искам да бъда подготвена за тази среща, защото някои възможности идват само веднъж.

Когато за първи път прочетох въпроса “Защо съм студент?” дълго не можех да намеря отговор. “Идеята” да бъда студентка винаги е била част от мен; винаги съм я носила в себе си. Мислила съм за висшето си образование като за нещо естествено, което един ден просто ще последва. Е, признавам, причините да искам да бъда студентка не всякога са били рационални. Като малка знаех, че искам да бъда, но не знаех в кой университет, каква специалност, защо. Знаех само, че е нещо хубаво.Това ми беше достатъчно. Постепенно започнах да осъзнавам какво искам, идеята ставаше по-ясна ,по-достижима и най-вече по-близка. Като всяко дете (по-точно като всеки тийнейджър ) съм искала да бъда студентка и заради факта, че ще живея сама, че ще бъда като възрастните. В 12 клас “университета” въплъщаваше както мечтите, така и страховете ми дали ще ме приемат…въпросът не беше “тряба ли да бъда студентка”, ”защо”, а “какво ще правя ако не съм?”. Сега “да съм студентка” е реалност. Избор, който бих повторила и нямам един отговор на въпроса “защо?” – всичко написано до тук има някаква стойност за мен, всичко е истинско.

От позицията си на преди-месец-завършила 1 курс студентка не мога да претендирам за изчерпателност. С течение на времето ще осмислям следването си по различни начини.”Всичко тече”, хората се променят. Днес, обаче, университетът за мен представлява микс от възможности за реализация, за трупане на знания, за създаване на контакти, на приятни емоции и неповторими спомени.Предполагам, че никога няма да съжалявам, че съм била студентка, а напротив – ще изпитвам носталгия към студентските години. От къде съм сигурна ли? От блясъка в очите и развълнувания глас на всички възрастни, които миналата година, когато кандидатствах, ме насърчаваха “Учи! Няма да съжаляваш; това ще бъдат едни от най-хубавите ти години”. Казваха ми го хора с и без висше образование, току що завършили или вече на по 60-70години…Не ме излъгаха.

Истината е, че усещането да съм студентка ме зарежда. Чувствам се полезна, а самият факт ме кара да се усмихвам. Приятно е. Да, нямам един отговор на въпроса “Защо съм студентка?”, но ако все пак трябва да го кажа в едно изречение, то е ”Защото ми харесва”

3 Отговора

Subscribe to comments with RSS.

  1. […] втори курс участвах в конкурс на JobTiger с есе на тема “Защо съм студент” и вече бях проумяла, че не е за знания, а за контакти, за […]

  2. aquarius said, on 7 април 2009 at 0:18

    Мимс, съжалявам, че те връщам назад, но търсех къде да го напиша това и реших, че това е мястото. Видях, че с ДиА се вълнувате от качеството на образованието.
    Преди малко гледах един филм, който завърши с тази мисъл на д-р Мартин Лутър Кинг, Джуниър (пиша всичките му имена, както си беше във филма):
    „Intelligence plus character – that is the goal of true education.“

    Стана ми интересно какво мислите с ДиА по въпроса? Докъде сте съгласни? И/или докъде не сте? Има ли какво още да се добави?

    *разбира се, читателите на блога също може да се включат, като се надявам да стане интересна дискусия* ;)

  3. apieceofme said, on 7 април 2009 at 0:43

    Страхотна мисъл, която сякаш казва всичко и не оставя място ни за съмнения, ни за добавки :)

    Благодаря, че сподели!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: