Говорихме, смяхме се, обсъждахме, писахме дружно смс-и, пак се смяхме :)
Перфектен петъчен обяд.
За малко, ама наистина малко, дума, две, три, се стигна до онези момичета, които обикновено нищо не са направили, освен това, че са били предпочетени…
Любовта не пита.
„Ама вие сега….защо така? „, питам.
„Какво се правиш, ти сякаш преди си мълчеше?“, отговарят ми с усмивка.
Приемам забележката.
( Вярно е. Имаше период, в който и аз намирах по хиляда и един кусура… )
Само, че времето, ех, времето, то не само лекува, но и отваря очите…
И сега като ме питат, казвам, че е супер, че излиза перфектно на снимки, така, както аз не мога, че всичко и отива, че има дори по-хубава от моята коса ;-) , плюс прекрасно излъчване на едно слънчево момиче…. И ми идва да питам не нея, а него „сляп ли си?“, защото казват, и нея не виждал…
Колко път само изминах докато стигна дотук.
И каква лекота изпитвам…
*Свободна.*
Бързай бавно 
;) Кога ли ще изпитам същата лекота.. ;)
Новото гадже на старо гадже — незавидна роля ;-)
@ДиА: Скоро… Само, че сега още всичко е ново и още пари… Имай търпение :) {}
@Комитата: Абе то май и старо гадже на ново гадже не си е работа :D Както се казва, не е лесно :)))
Миме :D Ти казваш, че даже имала по-хубава коса от твоята, аз лъжа същото, само че за очите :P Добро начало ми даде на сутринта
@ImPRESSed: Дано доброто настроение те държи през целия ден :))) Иначе… хубаво, тъжно, факта си е факт- наистина е по-хубава :) *косата* Или то всеки иска, каквото няма, не знам.
Хаха, какъв разговор само се заформи… :D
Тежка въздишка…