Виждат ме/ не ме виждат.
Виждам ги/ не ги виждам.
И никога не съм 100% сигурна, и все се питам не е ли всичко плод на въображението ми, игра на търсещи очи, преследване на призраци в град, в който отдавна чувствам повече напрежение, отколкото спокойствие…
Или пресрещнатите погледи са просто случайност и все се припознавам, а всички до един са непознати?
А може би за всичко е виновен сънят от снощи и случайната среща в ранния вчерашен следобед…
Бързай бавно 
На мен ми звучи повече като акция по преписване на изпит ;]
Виждаш, защото търсиш да видиш :) Ще разкажеш ли малко за съня и случайната среща?
@ImPRESSed: Абсолютно съм съгласна с теб :) Но това…оставащото съмнение…ме убива направо и само навързвам иначе незабележими детайли и сама си се самонавивам….
*В съня говоря неща, които наяве не съм сигурна, че мисля, но ми носят странно спокойствие… А срещата не бе моя, но бе случайна и истинска, за разлика от моите препознаванки две седмици подред, когато съм в Бургас, но дори споменаването на „Здравей, познай кого срещнах днес?“, ми стига, за да ме отведе до среща в страната на сънищата :) *
Май трябва да спра да ти казвам кого съм срещнала, за да го прежиивееш и да не отделяш ценно време в сънищата си за това.. ;)
Май, май, така ще е най-добре :) Целувки! *Time for bed now hahaha :D *
Към boxedmind: Аз пък скачам директно на асоцията към римската шпионка от филма „Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра“. ;)
Мария, да не тренираш за „Alias Mimz: City of ghosts“? :P :)))
* асоциацията :(