Взех я от книгите на ДиА отчасти заради заглавието, отчасти заради корицата и най-вече защото досега не бях чела нищо от Хемингуей.
Прекрасна по свой особен, необясним и тъжен начин.
През цялото време я четях със свит корем… Заради старостта, самотата, безнадеждността и безпомощността.
Признавам, дори очаквах далеч по-тежък край. (Започвам да ставам реалистка. Лошо. )
Идеална за някоя сутрин в ранна есен, на по чаш чай с ром в някое задимено кафене, откриващо гледката на сивото море, рибари и лодки.
Бързай бавно 
Идеята за чая и рома я възприемам, само да не в задимено кафене. Може би в някое кафене с красиви масички и столчета отвън и изглед към морски пейзаж.
О, и аз не обичам дима и цигарите :) , но това е картината, която ми е останала от описания в книги или сцени от филми- на незврачно, задимено място, пълно с рибари…
Иначе, твоята идея е къде къде по-приятна :) Само не знам дали там ще се срещат истински рибари и капитани ;-)
Краткото ти описание звучи обещаващо :) Аз след 1 том разкази на Хемингуей установих, че той не е моят човек, то все се чудя дали да не дам шанс и на „Старецът и морето“…