Вървим към Хоризонт, защото е събота, защото имаме да си разказваме от снощи, защото е слънчево, защото предлага най-хубавата гледка.
„Шансът при връзките от разстояние е правопропорционален на… външността на участниците“.
Пояснение- шанса супер мацка със супер пич (или дори шанса в случай, че само пред един от двамата се съдържа думичката „супер“), та шанса тези двамата да поддържат връзка на хиляди км разстояние един от друг, зависи от номера на хора, които потенциално биха се обърнали след тях, ако случайно ги видят на улицата.
Факт, който не е научно доказан и може дори да не звучи логично, но…факт.
***
Днес си мислех как подхождам към „науката“ и как към „мъжете“. (Моля, не ме питайте за кавичките на последните.)
Ако до мен достигне новина, че се организира конкурс или има предложена стипендия за каквото и да е, първата ми мисъл е „има къде, къде по-умни и амбициозни момичета и момчета от мен, няма смисъл да губя време да кандидатствам, друг ще се справи по-добре.“ Тази мисъл се задържа точно 35 секунди, след което си повтарям „let`s do it“ и „nothing is impossible“ и се хвърлям напред, давайки най-доброто от себе си, очаквайки най-доброто и останалото оставям в ръцете на съдбата.
Важното е да опитам.
Ако се запозная с момче, което ми харесва, и (по-лошо) което ме харесва, първата ми мисъл е „Ооо, супер, усещам, че ще се получи“. Усмихвам се, отговарям на чуждата усмивка, може дори да пратя някоя (въздушна) целувка. Тази мисъл се задържа поне час, два, ден, понякога нощ. Не повече. След което си казвам „ммм не, няма да стане, той това, аз онова, не, не, не, а и няма смисъл точно сега, не“ и се отдръпвам.
Без да опитам и без дори да обмисля даването на шанс за каквото-и-да-е.
Попитайте ме, но идея си нямам кой подход е по-добър…
***
От скоро вместо да давам 1001 обяснение защо НЕ искам да си дам номера, го давам, а записвам името като „не вдигай“, идея, която взех от Мила и блога и, който ми дава надежда, че има и смели момичета що се отнася до сърдечни дилеми.
Уви, не бях помислила за варианта, че може да ми звънят от чужд номер :D
***
Снощи казах на DiA, че си бяга от късмета.
Все едно аз право към него вървя…
Толкова е лесно да се дават съвети, когато не си сред лицата в главните роли.
Бързай бавно 
Чаровна работа са женските постинги. Пет четения и започваш да стопляш. Само не разбрах къде пишеш „не вдигай“, но от това повествованието не страда ;-)
В телефона, в телефона :)
Странно е как ти вярват че се казваш „Не вдигай“
Хмм, началото звучеше твърде обнадеждаващо за пикантна история и щракнах с нетърпение да видя как продължава. И… не беше това, което очаквах. :P
Странно си дуална по отношение смелост – свенливост. Чета „… може дори да пратя някоя (въздушна) целувка …“ и си казвам: „Смела е! Даже плашещо смела за днешните мъже!“ ;) В очите на повечето виждаш ли шок след такова поведение от твоя страна? :D И много ли „не вдигай“ имате в телефоните си с ДиА, щом твърдиш, че си бягате от късмета? Интересна идея, но и виртуозно противодействие от страна на другата заинтересована страна.:) Но тя обаче удря на камък при правилото – на непознати номера не вдигам.
Виждаш ли колко въпроси повдига написаното от теб, без да дава отговори на загрижените за вашата душевна хармония. :P
Дами, като ви гледам двечките с ДиА, не мога да спра да се чудя защо така ви бяга тоя пуст късмет?! Е, имам една псевдотеория, ама…
Сега да се опитам да дам и аз съвет, без да съм сред главните роли. :D Защо не се опиташ да пренесеш научния подход към втората категория? Разглеждай мъжете като научни обекти и дисциплини. Може да напишеш и есе върху някой от тях… ама не буквално, де, както в „Записи под заглавката“. ;)
@ Комитата: Не се разбрахме с тебе май или само се опитваш да ме развеселиш, не знам :)
@aquarius: „И… не беше това, което очаквах.“ Все пак се надявам разочарованието да не е било голямо :)
Пикантни истории тук по-скоро не очаквай, защото все ги спирам точно там, където стават интересни :D
Колкото до подхода…явно толкова съм му свикнала, че поне засега не виждам как да се „пренастроя“…
Уфф, страшно голямо… не беше. Ще мога да си легна и да спя спокойно, ако това е скритата загриженост пък от твоя страна за моето психично равновесие. <- Тук може в пълна сила да се приложи Теорията за относителността, понеже съм кадър от Технически Университет и както се казва… :D ;)
p. s. Страшно мразя да правя неволни правописни грешки, а в предишният ми коментар има няколко, които ми вадят очите. :(
:-) Имате проблеми с пролетната умора. Световната здравна организация съветва: ‘За да имате добре изразена пролетна умора е необходим плавен преход на летния мързел в есенна дрямка и зимен сън’. ;-)
:)
Здравей! Спомних си Чандлър, докато те чета, и се сетих за онова: „С една усмивка тя го прати толкова далеч, че той никога не разбра какво точно го беше погледнало – мразовито северно сияние или пулсиращо-органична топка от химичния елемент „ЖЕНАТА“.“
@Крис: :)